Бях на гости на майка си и на баща си във Велинград. Сестра ми също беше там. Случи се така, че ми изникна спешна работа, която трябваше да свърша по Интернет. Сестра ми обаче беше окупирала компютъра и си вършеше своя работа (а беше неудобно да ходя в Интернет зала). Попитах я дали ще ми го преотстъпи, но тя заяви, че ще борави с него още няколко часа. Работата ми беше спешна, но не исках да насилвам нещата. Казах си: „Хубаво, няма смисъл да се изнервям от това, че не ми го дава сега”. Напомних си за принципа на Вселената, че когато се бориш срещу нещо нежелано (вътрешно или външно), или пък негодуваш, това винаги създава съпротивление в теб, което е единственото нещо, което ти пречи да получиш това, което искаш или от което се нуждаеш. Така че реших, вместо да се съпротивлявам вътрешно, дразнейки се на сестра си, че не ми дава компютъра, по-добре би било да се разсея по някакъв начин, който да ми помогне да се почувствам хубаво и съответно да ме избави от съпротивата ми. Казах си, че ...