Да се родиш различен
Нашият живот е дар от Бога! Затова човек трябва да умее да се радва на този подарък, да се бори за своето щастие и да е щастлив, че диша! Всеки е различен по своему. Има хора, които по един или друг начин съдбата е ощетила, ограничила е движенията им, сетивата им, интелектуалните им възможности. В българския език има множество думи за такива хора - инвалиди, недъгави, куци, сакати, слепци, кьорави, малоумни, и само една-единствена думичка за чувството „обич". Какви хора сме, щом измисляме безброй обидни думи, за да раняваме някого. А когато искаме да изразим любовта си към него, думичката е само „Обичам те!". Защо е така? Защото омразата опорочава човешката душа и вкаменява сърцето. Човекът се превръща в никому ненужна бездушна кукла. Хората с увреждания са като всички нас. С нищо не са по-различни. И те могат да се смеят и плачат. Понякога здрав и прав „човек", с ампутирано чувство за чест, струва по-малко от човека с увреждане, борещ се да компенсира недъга си, да надскочи себе си!
Понякога при диагноза церебрална парализа или загуба на зрение ти вече не си човек и си недостоен да бъдеш част от обществото! Това е нелепо и жестоко! Та кой е виновен, че си се родил такъв! Нима е лесно да се живее с факта, че никога няма да видиш слънцето, или че никога няма да стъпиш на морския бряг и да се разхождаш по пясъка! Защо вместо подкрепа, получаваш обиди, пренебрежение, дори унижения, които смазват твоето човешко достойнство и те карат да се чувстваш никому ненужен?
Да се родиш различен от останалите понякога много боли. Много боли да чуеш зад гърба си думи от рода на „абе то работа за здравите няма, а той тръгнал да търси" или пък „абе вие защо не си останете у дома, ами се разхождате по улицата и ни разваляте гледката"!
Това не е нормално! Не може да се отнасяме така с едно живо човешко същество, което се бори за правото си да живее и да бъде обичано! Всеки човек може да твори красота!
А този, който е загубил едно сетиво, в замяна на това придобива друго. И с него също може да създава красиви стихове, вълшебни песни, неповторими предмети на изкуството! Може би сте виждали картини на Ван Гог. Той луд ли е? Може би сте слушали музиката на Бетовен. Той глух ли е? Гледали ли сте параолимпийските игри за хора с увреждания? Те инвалиди ли са? Или просто са различни, уникални? Каквито сме всъщност всички ние.
Хората със специфични възможности често са отритвани, сякаш са болни от заразна болест! Светът, в който живеем е такъв! Не сме се научили да обичаме! Да обичаме, независимо от недостатъците, заболяването и недъга на човека, застанал срещу нас.
Родили сме се различни. Различността е това, което ни прави ценни и качествени хора, в противовес на еднотипните дребни душици.
Хората с увреждания не обичат да бъдат съжалявани. Те държат да се отнасяш с тях както би се отнасял към самия себе си. Искат да са равни с останалите, независимо от проблема си. Затова често са обречени на самота. Но сред тях има и такива, които се борят за своето щастие, изтръгват се от самотат си! Именно те търсят и намират нови приятели, които уважават другостта им. Те са предани, умеят да обичат и да бъдат обичани!
Да се родиш различен, това е изпитание на съдбата. Всеки от нас носи своя собствена идентичност, закодирана в нашето ДНК и никой не е застрахован от нещастието, свързано с генетичната предопределеност. Една от причините да съществува „Червена книга" е задачата да бъде опазено биологичното разнообразие в природата. Защо тогава погубваме, чрез изолация, различността в своя собствен човешкия вид? Трябва ли и за нас хората да бъде написана книгата „Застрашени от изтребване!"?
Бъдещето е величина, която не подлежи на изчисление.
Никой не знае каква ще бъде съдбата му! И никой от нас не е застрахован от бедата. Утре можеш да се събудиш и да не видиш слънцето или да не можеш да се разходиш по брега с боси нозе!
Никога не знаеш какво ти вещае изгревът на слънцето. Но можеш да покажеш на другите, че ги цениш, че са важни за теб. Затова нека уважаваме това, което имаме днес! Утре ще бъде късно! Големият руски писател Максим Горки е казал: „Човек - това звучи гордо!". Затова нека заслужим правото да се наричаме Човеци!
© Милена Минчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Съгласна съм.Разплака ме и дано и другите,,човеци'' в обратния смисъл на думата който не мислят това което ти го прочетат и се замислят дали ако утре изпаднат в същото положение ще им е приятно някой друг да се отнася така с тях?!Аз не мисля така!!!
-
...Харесаха ми поставките и разказа
започвам да си тананикам -
Моите аплодисменти!!!
-
Милена, надявам се да те прочетат и онези с ампутираните души. Страшното е че са мнозинство. Повлияна от теб, публикувах тук един стар мой разказ. Не само да си различен е изпитание, прието за духовното израстване, но и срещата ни с тях е също изпитание, проверка на достойнствата на душите ни. Браво, момиче, ти си издържала изпита. Бог да е на помощ на другите!
-
Не си права Сиси! И момичето в инвалидна количка може да танцува! И знаеш ли как? Не като нас разбира се, но приятелите могат да помогнат затова. Достатъчно е да врътнат количка в някоя посока и ще се получи танц! Искаш ли да видиш как? Ще се опитам да ти покажа с клипче от една наша постановка!
http://valshebniza.blogspot.com/ -
аз също съм съгласна с написаното.
замислих се...Вчера бях на дискотека и бях излязла навън да говоря по телефона и тогава видях едно момиче в инвалидна колкичка(беше вродено заболяване,нещо с краката й,не съм компетентна)и тя беше с трима нейни приятели.Ако трябва да бъда честна-съжалих я,защото тя никога няма да може да танцува,например.А истината е че за съжаление не беше тя,а всички ние,които не оценяваме това-че можем да танцуваме...
трудно ще се оправим -
Разбира се, че не си ме засегнала Скарлет! За съжаление обаче, Сорбус, все още се срещат жестоки хора. Но мисля, че обществото вече е започанало да променя мисленето си! Затова и Театралната Младежка Формация "Кой съм аз", в която участвам, винаги печели сърцата на хората! А в нея има и такива младежи, като мен, които нямат проблем, но пък дават всичко от себе си за изкуството!
-
От всички инвалиди най-жестоки са тези, които изглеждат на вид нормално, а с поразена душа. Бездушни... Но за тях никой нищо не казва. Защото може би външно нищо не се вижда?
-
надявам се да не съм те засегнала с това което съм написала
-
Няма как да не пиша истини, защото най-добрите ми приятели са хора с увреждания. И те ценят човешкото в човека!
-
Евала!Само истини прочетох, напълно съм съгласна с всичко, което си написала!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
