Нашият живот е дар от Бога! Затова човек трябва да умее да се радва на този подарък, да се бори за своето щастие и да е щастлив, че диша! Всеки е различен по своему. Има хора, които по един или друг начин съдбата е ощетила, ограничила е движенията им, сетивата им, интелектуалните им възможности. В българския език има множество думи за такива хора - инвалиди, недъгави, куци, сакати, слепци, кьорави, малоумни, и само една-единствена думичка за чувството „обич". Какви хора сме, щом измисляме безброй обидни думи, за да раняваме някого. А когато искаме да изразим любовта си към него, думичката е само „Обичам те!". Защо е така? Защото омразата опорочава човешката душа и вкаменява сърцето. Човекът се превръща в никому ненужна бездушна кукла. Хората с увреждания са като всички нас. С нищо не са по-различни. И те могат да се смеят и плачат. Понякога здрав и прав „човек", с ампутирано чувство за чест, струва по-малко от човека с увреждане, борещ се да компенсира недъга си, да надскочи себе си!
П ...