6.04.2023 г., 21:10 ч.

Да си отговорен и безотговорен, доколко е еднакво? 

  Есета » Философски
593 0 0
2 мин за четене

 В заглавието има провокация под формата на въпрос. На пръв поглед понятията се изключват взаимно и по логика , и по смисъл. Според мен ключовата дума е еднаквост и доколко тя съществува. Въпросът е и философски, тъй като допуска разнопосочни разсъждения и то взаимно изключващи се. Още повече, че коренът на понятията е еднакъв, а разликата е в едно отрицание изразяващо се чрез представката "без". Съвсем по друг начин би прозвучало питането до къде се простират смисловите територии, обхватът на тези взаимно отричащи се понятия. Такъв въпрос обаче е несъстоятелен, защото е равносилен на научната полемика дали има начало и край вселената и дали краят не е начало и обратното.

 Отговорността се формира, тя е процес, докато се утвърди като качество на личността , като черта на характера, като част от културата и ценностната система. Всичко започва след осъзната необходимост от такъв вид поведение, чрез самодисциплина, самоконтрол и обратна реакция на средата. Проявите на отговорност са многопосочни и нюансирани - отношение към извършваната работа и към хората / дадена дума/, доказване на можене и утвърждаване на авторитет. Прецизността и коректността са също измерения на отговорността.

  Безотговорността би трябвало да съдържа в смисъла на понятието, противоположното на изброеното по-горе, отнасящо се за отговорността. И тук при съжденията възникват въпроси, защото най-лесното би било да се разглеждат  отговорност - безотговорност в двата полюса. Но и двете понятия не съществуват в действителността в крайните си значения. Без съмнение има степени и нюанси - по-скоро отговорен, отколкото безотговорен, или по-скоро безотговорен, отколкото отговорен в поведението и дейността. Очевидно има елемент  на еднаквост относно отдалечеността от крайностите. Освен това и двете проявления се формират чрез процес - индивидуален и социален, а назоваването на резултата търпи променливост. Няма как да се сложат категорични етикети , валидни завинаги.

   Изкушавам се да очертая и една междинна зона при тълкуването на въпроса.: " Колко еднакво е да си..."? Нейна отличителна черта е мекотата на прехода между двата полюса. Наличие на емоционалност и известна лежерност в случаите, когато човек трябва да е отговорен и го постига. Тук навярно  играе роля психологическия типаж - да си силен, да искаш да си отговорен, но да не си достатъчно уравновесен и последователен. Пълна противоположност на волевия - човекът с железен характер, стоикът. И двамата имат съзнанието за отговорност и я проявяват, но в единия случай - извън диктата на сроковете и изискването за безпогрешност, а в другия стриктно спазвайки ги. Разглеждайки дилемата от такъв ракурс, като че ли симпатиите клонят към тези, които си вършат работата , но с по-разтеглива степен на отговорност. С други думи считам, че не може категорично да се толерира т. нар. "отговорност" и да се осъжда противоположното. Те съществуват в единство и противоположност, най-малкото защото ако не бе така, нямаше да има критерий за различаване. Хората , в по-голямата си част са отговорни за житейските си роли и мисия, но са безотговорни за други неща. Въпреки категоричността на логиката, противоположностите са неподозирано разнообразни на значения произтичащи, колкото и да е парадоксално, от взаимното им изключване.

   Навярно съществува и нихилистично отношение към подобен род съждения - и да си отговорен и да си безотговорен е все едно - еднакво е, защото животът продължава и няма значение какво се случва, и защото навсякъде властва силата на мнението. Дали пък противоречията не са привидни, за да предизвикват превратности и лутане на мисълта? Нима може да се сложи знак за равенство, доколко еднакви са противоположностите ?

© Jordan Kalaykov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??