Да те жадувам аз, да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш... Добре
тогава - върви си, щом така си решил. Ти губиш. Губиш човек, който те обича
истински и занапред щеше да те обича. Губиш приятел, който щеше винаги да е до
теб и да ти бъде верен докрай. Губиш човек, какъвто няма да намериш другаде.
Губиш, на едва когато потъна в забвение нейде там в миналото, ще разбереш какво
си изгубил. Ще искаш да спечелиш сърцето ми отново, но ще бъде късно. Твърде
късно. Аз вече няма да имам нужда от теб. Ще съм преминала вече частта от моя
живот, свързана с теб . Част, изпълнена с огромна обич, сазбити недежди и много
сълзи, причинени единствено от твоето безразличие. Но когато разбереш цената на
това, което си захвърлил като ненужно, аз ще те гледам с безразличие, а ти ще
разбереш как съм се чувствала аз. Тогава, а не сега, когато ме боли... Тогава от
миналото ти заедно със спомена за мен ще изплува в съзнанието ти една песен, за
която едва ли някога си предполагал, че може да се отнася до теб: "Онази нощ,
когато бях далеч, ти ме викаше, нали... Сълзите ти да видя не можах, заслепен от
блясък фалшив..." Ще те боли, а безразличието и студеният ми поглед ще усилват
тази болка. Може да съм жестока, но ти заслужаваш тази болка. Може да съм
жестока, но ти не си по-малко. Може да съм жестока, но жестоко постъпи ти с мен
и не можеш да очакваш отново да ти простя и да те допусна до сърцето си, да те
гледам с умиление и да се разтапям всеки път, когато си близо до мен. Сега е
така, но всичко това ще отмине...някой ден. Ще остане само лошият спомен. А
можехме да бъдем поне приятели. Но не! Ти реши да унищожиш всичко, да го заличиш
както морската вълна заличава следите от стъпки в пясъка. Може би успя, може би
не, но със сигурност няма да успееш да ме превърнеж в робиня на чувствата ми и
да си играеш с тях. Аз няма да допусна това! Не... Твърде наивно би било да
вярвам в тази мечта. Защото аз знам, че всичко до тук и просто мечта. Толкова
съкровена и толкова недостижима. Ти наистина ще си тръгнеш, за да не се върнеш
никога повече. На това място, където нашите пътища се разделят, ти дори няма да
се обърнеш, за да ме видиш за последен път. Може би се страхуваш да не видиш
болката в сърцето ми и сълзите в очите ми. Може би се страхуваш де не видиш
грешката си. Може би си твърде зает да търсиш идеалната. Може би бързаш към
някаква далечна и бляскава цел. Не знам. Знам само, че ще тръгнеш устремен към
бъдещето, за да не се сетиш никога повече за мен. Върви си и не се връщай
никога, за да не носиш повече болка. Върви си, но чуй последната ми молба -
никога повече не постъпвай с момиче така, както постъпи с мен. Нито една не
заслужава такава болка! Обичам те! Повече отколкото можеш да си представиш. Но
не мога повече така. Върви си и дано по пътя, който си поел, намериш истинско
щастие и друга, която да те обича толкова, колкото аз те обичах. От сърце ти го
желая въпреки всичко, което ми причини, защото аз не съм беэчувствена като теб!
Обичам те! Но никога повече няма да ти го кажа. Ще ти кажа само: "Сбогом!"