Да те жадувам аз, да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш... Добре
тогава - върви си, щом така си решил. Ти губиш. Губиш човек, който те обича
истински и занапред щеше да те обича. Губиш приятел, който щеше винаги да е до
теб и да ти бъде верен докрай. Губиш човек, какъвто няма да намериш другаде.
Губиш, на едва когато потъна в забвение нейде там в миналото, ще разбереш какво
си изгубил. Ще искаш да спечелиш сърцето ми отново, но ще бъде късно. Твърде
късно. Аз вече няма да имам нужда от теб. Ще съм преминала вече частта от моя
живот, свързана с теб . Част, изпълнена с огромна обич, сазбити недежди и много
сълзи, причинени единствено от твоето безразличие. Но когато разбереш цената на
това, което си захвърлил като ненужно, аз ще те гледам с безразличие, а ти ще
разбереш как съм се чувствала аз. Тогава, а не сега, когато ме боли... Тогава от
миналото ти заедно със спомена за мен ще изплува в съзнанието ти една песен, за ...