Задавали ли сте си някога въпроса какво точно значи думата дете? В тълковния речник открих, че едно от значенията е чедо, рожба... Тогава за каква разлика можем да говорим. Има ли значение дали детето е от Америка, Турция или България, нали е чедо на своята майка. Чувството на майката към нейната рожба е едно и също по целия свят. Без значение е "гнездото", в което си роден и въздухът, който дишаш. Без да забелязваме лицето на твоите родители и начина, по който живееш. Ти си един от нас. Просто едно дете. Сътворено с много любов и отгледано с достатъчно грижи.

Колкото и далеч да се намираме по света, чувствата, които имаме са едни и същи. Мислите ли, че сълзите на изоставено дете в Балтийските страни са по-различни от сълзите на дете  в България? Има ли значение дали детето с талант е с тъмна кожа или светла? Би ли ви спряло да дадете къшей хляб, ако сирачето изповядва различна от вашата вяра? Това са неща, които ни правят различни, но само видимо.

   Всички знаем едни и същи игри. Децата из  цяла Европа обичат да се забавляват. Имала съм удоволствието да присъствам на различни фестивали, където се събират между 200 и 300 най-различни деца. Никога народността или говоримият език не ги е спирало да изживяват своите неповторими моменти. Без да знаят как е народна топка на английски език или как да помолят за снимка на руски език, само и единствено чрез своите мимики и детски усмивки, успяваха да се разберат. В един момент сякаш нямаше нужда от никакви звуци или думи. Без значение бяха цвят на кожата, религия и език. Всичко ставаше възможно благодарение на чистите детски души. Ако всички възрастни разсъждаваха по този чист детски начин, по света щеше да има много по-малко войни, убийства и етнически престъпления, а думата расизъм нямаше да съществува.

  Моето, все още детско съзнание, беше подложено на голяма дилема. В училище имаме деца, изповядващи исляма, с по-различен цвят на кожата от нас, с интересни имена и друг език. Често нашите учители ни повтарят една фраза, която вече се превърна в тема табу: "Без значение откъде идвате, вие сте наши деца и сте еднакви. Никога не трябва да има деление или расизъм." Тези думи отекваха в нашето мисли и не минаваше ден, през който да не ги чуем. Така в училище се бяхме превърна ли в един свят без ограничения и с равни права. Думата "ром" или "българин" не съществуваше за всички - ние бяхме просто деца.

   Децата в Европа са различни. Всяко от тях носи различни, характерни черти на своята страна и епоха. Религиите, изповядващи се в страните от Европа,  проповядват коренно различни ценности. Цветовете на телата ни, езикът и социалният ни статус са различни. Тези причини достатъчни ли са, за да ни спрат да бъдем под общото наименование "деца"? Или може би това са разликите, които ни правят еднакви.

  Нали всички сме деца? Или не?