6.02.2010 г., 10:31

Децата ни - "реални и вълшебни"!

1.7K 0 6
2 мин за четене

 

 

     В съня на децата има нещо магическо!... Спящото дете е обгърнато от една особена аура, която усеща всеки и се пренася върху всеки, който го доближи, докато спи. В издутите розови бузки, в нослето, в ресниците, в малкото, топло, спящо телце, свито на кравайче, има нещо, което не може да се опише с думи. То може единствено... да се вдиша! От спящото дете извира такъв покой, който се разстила из цялата стая, в целия дом. И всички, които плуват и се къпят в тази безметежност, се чувстват някак трайно облагородени и умиротворени...

 

 

 

   Предполагам, много малко  от хората, които са родители, биха се замислили, какво за тях означава щастието. По-голямата част биха отговорили веднага, че го свързват преди всичко с децата си. Пълните с енергия деца, които вилнеят от сутрин до мрак, без да се изморят - играят, пеят, танцуват, смеят се, рисуват - човек чувства прилив на жизнени сили и енергия, влизайки в досег с тези "хали" и участвайки в игрите им! Вечно любопитните към света деца, задаващи въпроси непрекъснато, обзети от перманентна радост, обичащи целия свят - на толкова много неща можем да се поучим от тях! Миговете, прекарани с децата ни, са безценни!...

 

                                                               

 

   Всеки ден ние даряваме на децата си любов, нежност, познания, грижи, но и те много ни дават. Ние самите растем и се развиваме заедно с тях. Преминаваме отново през всички онези етапи, през които вече веднъж сме преминали - детство, юношество, младост. Но вече не като действащи лица, а като придружители, като съветници и приятели в този така труден път...

  Иска ни се, а и правим всичко възможно, децата ни да станат по-знаещи и можещи от нас, по-хитри и съобразителни, по-предприемчиви и целеустремени; с една дума - да ни превъзхождат във всичко! Истината е, че те ни променят, вдъхновяват, стимулират, амбицират и... обичат - безрезервно и безвъзвратно (или поне - докато са малки:)). Но и ние трябва да "растем" заедно с тях, за да не се получава разминаване между думите и делата ни; да правим същите неща, които изискваме от тях (и да не правим тези, които им забраняваме:)); да се учим през целия си живот и да работим упорито, да се развиваме, да вървим напред и нагоре!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Поздрави на всички!
  • "Истината е, че те ни променят, вдъхновяват, стимулират, амбицират и... обичат"... Всъщност децата ни учат да бъдем родители.
  • Много "сладко" написано!!! Шестичка!!!
  • Да, съгласна съм, че е твърде кратко, обобщено и неизчерпателно. Но засега - толкова.
    След десетина години ще има продължение,
    при всяко положение! Обещавам!
  • Така е Радослава - по-голямата част от щастието определено е свързана с децата ни!
    Поздравления!

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...