Заобиколен съм от хора, които не заслужавам, това е отчайващо! Така и не се научих да плета на една кука и за това едва ли съм виновен аз или пък самото плетене, най-малко старата ръждясала кука. По вероятно би било нещата да са такива, каквито някога е решено, че няма да са онакива. Онакива-та неща винаги са ме интригували с огромното си желание да са различни. Различни от кое, обаче? От самите себе си или от скучните друговати такива. Всички сме просто някакви артикули, които в даден момент стават фетиши, а малко след това просто си лягат да спят. Не винаги със затворени очи между впрочем. И тогава сънуват истината! Тя се отцежда тихо по ръба на проточената им лига, докато упорито дърпат чаршафа плътно под двойната си силиконова брадичка. Виждат ужаса, изписан в догарящите жички на лампата над главата си. Тихо боготвориш електричеството, малко след това го обвиняваш за купищата пари, дадени за изгорели крушки. Купища крушки наистина, като в някое уютно сгушено в покрайнините на града ...