29.03.2007 г., 11:42 ч.

Диалог 

  Есета
1377 0 1
9 мин за четене

 

     - Господи, имам проблем!
     - Какво има, Ева
?
     - Ами
, много съм ти благодарна за всичките блага, които си ми дал, но въпреки това не съм напълно удовлетворена, искам още, защото съм жена...

    На това място Ева трябва да се разсърди...

     - Господи! Без тебе пак ще създам моите светове, няма тогава да имам нужда  дори от тебе...
     - Добре, Ева
, в такъв случая ще ти създам мъж.

     - Искаш ли?
     - Мъж
ли? Какво е това?
     - Създание, изтъкано от противоречия - той ще
те лъже, ще те мами, ще бъде високомерен и горд.

     - Ха, ха...

     Ще бъде и много близо до тебе,  и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди...

    Понякога ще се държи много детски, дори наивно и глуповато, но винаги  ще има нужда  от тебе .
     - Звучи добре - каза Ева
- но къде трябва да ме излъжат?
     - Ами,
ако искаш, ще ти ще го кажа, при едно условие.
     -
Кажи?
     - Както
ти казах, дори и до тебе, той ще продължава да е много горд и самовлюбен.

   Ева му се усмихна и му се изплю в лицето.

    - Затова - каза тя -  нека го оставим да си мисли, че той е създаден пръв. Това ще бъде нашата първата малка тайна... казвам ти го, като  жена...

 

 

 

© Цветан Бекяров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??