1.
Човешкият разум е като необятния величествен космос...
2.
Рядко може да се възприеме какъв е човекът в действителност, по-скоро е относително, поради ред субективни причини.
3.
А дали, когато човек не е разбираем, не е изкуство на разума, за да бъде защитен човека от хорските лица, които скитат из площади и улици... Да си неразбираем е ценно богатство на човешкото Аз... като се подчинява на вродения егоизъм...
4.
Защо не поговорим за свободата на човека да бъде ЧОВЕК? Каква форма на свобода съществува?
5.
Ако човек остане само за миг, сам със съзнанието си... Какво би променил след като отвори очи? Какво ще видят очите му? Какво ще разбере за себе си...? И какъв въпрос би задал човекът за себе си...?
6.
Ако можеше да се купува любовта с пари, то тогава няма смисъл да съществува човекът като ЧОВЕК, а просто щяхме да бъдем заменени с КУКЛИ...!? ...