Запознайте се с Джони. Не, тази лисица не е Джони, макар Джони да е лисица. Но може да е и злобно куче. Джони не е лице, макар да е красив и добър. Джони не и име, защото той няма имена.
Джони не идва от никъде и не отива никъде, защото всичко това е глупост за него. Той е безродственик и наднационалист. Джони е космополит, ала мрази да пътува, защото е стиснат.
Джони е събирателен образ на праведника, който мрази праведниците! Той е своего рода бог, и като такъв – справедлив съдия. Джони е законодател, но не и политик, защото кове собствените си закони, които са над законитe.
За Джони няма невъзможни неща, неговият талант е безпределен, а познанията му по култура, изкуство и занаяти са ненадминати. Най-вече Джони разбира себе си и се харесва такъв какъвто е. Той се боготвори, което е абсурдно – може ли бог сам себе си да боготвори? Вперил поглед в огледалото, което разкрива тънката му превзета усмивка, Джони целува достойнствата си.
Джони подозира всички и всичко в таен заговор срещу ...