16.09.2008 г., 18:18 ч.

Дневниците на амазонката - Част 4 

  Есета » Философски
1451 1 2
4 мин за четене

Готови ли сте да се промените, да захвърлите всичко, което досега е определяло живота ви и е било част от него, готови ли сте да еволюирате? Живеем в свят, в който се чувстваме притиснати от задължения, порядки и традиции, които често са доста закостенели. Въпреки целия ни порив към модерен живот, все още има теми табу, има морал, има ограничения. Често постигането на собствените ни мечти изисква справянето с всички тези пречки. Крачка напред е дори само мисълта за постигането на мечтата. Проблемът на повечето хората е, че самите те не вярват в собствения си успех, оставят се на течението, което често не е много благосклонно към тях и в един ден се оказват разочаровани, нихилистични, оплакващи се същества, които така и не са успели да постигнат нищо съществено в живота си. Искате ли за себе си това? Ами не е никак трудно да го постигнете - просто трябва да се оплаквате, много да се оплаквате и да не правите нищо по въпроса да подобрите положението си. Ако пък сте от онези, които това не ги устройва - действайте! Мечтите не са просто болни фантазии за по-добри дни, те са стимул за живот на хората, които искат да постигнат успех и вярват в него. Всичко това обаче изисква промяна, коренна промяна и много позитивно мислене, законът на привличането е в пълна сила тук. Малодушие, колебание, липса на смелост - това са мръсни думи за успелите хора. По-страшно сякаш става после, когато мечтата е факт, какво да правим тогава? Ако един ден си стоял замислен и замечтан за нещо, което искаш да имаш, а в друг ден вече го държиш в ръцете си… какво следва от тук нататък… Защото успехът е хубаво нещо, но и главозамайва. Ако си изкачил собствения си връх, ако стоиш на него и оглеждайки се, виждаш от високото всичко друго дребно и незначително, означавали това, че трябва да се спреш и да си останеш там завинаги. Когато повечето от нас постигнат мечтата, правят именно това, но все пак търсенето на нов връх нима не е по-добра перспектива. Всеки сам избира как да продължи от тук нататък, всичко зависи от собственото ти чувство за мярка, ако това е достатъчно - спираш, ако не - продължаваш. И кое е по-правилното?… А кое ли е по приятното - пътят към щастието или неговото постигане, дали изобщо има щастие?

 *****

Ако много са те наранявали, ако често си грешил, ако си отегчен и не ти се страда повече, просто защото напоследък страданието е станало твой начин на живот, тогава как да повярваш? Откъде в теб да дойде увереността ти, че нещата могат да са и по-различни, че има надежда! Ако любовта е най-голямата сила и смисъл на живота ни, защо ни кара да страдаме по-често, отколкото да сме щастливи. Кой може да ни каже какъв е ключа към една истинска неразрушима връзка с човек от другия пол!? Истината е, че всеки от нас мечтае именно за това. Колко лесно би било, ако разполагахме с някакви странни способности, с които да можем да преценяваме абсолютно точно хората, само с един поглед. И ако това беше така, може би нямаше да страдаме толкова, просто защото нямаше да грешим. Лошото е, че понякога прощаваме чужди грешки по-лесно, отколкото прощаваме собствените си на самите себе си. Търсещият любов човек е прекалено отворен към другите, готов е да им се открие без притеснение и за това често попада под ударите на техните атаки, затова страда и остава излъган… да, излъган, но от кого, май по-скоро излъган от самия себе си… Любовта не може да бъде самоцел, не трябва да си с някого само заради самото усещане да не си сам,колкото и тъжно да звучи самотата е по-добро решение от измамната любов!!! Макар че самотата сама по себе си не е никак лека перспектива, но в крайна сметка ние сами я избираме, не тя нас. Понякога обаче така привикваме със самотата, че ни е трудно да излезем от нея дори и да сме имали такова желание. Защото всеки може да е сам, но не всеки може да бъде обвързан. Да си сам е по-лесния избор, да си с друг е изпитание на собствения ти дух и характер. За да има връзка, трябва да има доверие, трябва просто да излезеш от черупката си и да се довериш на спяпо. И тук няма гаранции, няма уговорки, просто трябва да си смел, няма кой да ти осигури защита от възможното разочарование, в този вид отношения се действа на принципа - проба, грешка! Ако не си готов да поемеш този риск, си оставаш сам и мечтаещ за връзка.А  ти готов ли си да поемеш риска?

 

 

© az Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз съм "за" самотата пред измамната любов. Обаче лошото идва,ако не разбереш навреме, че въпросната любов е измамнакакто често става...
    поздрав от мен
  • Мила, за пореден път ме оставяш без думи!Определено станах твоя фенка, поредицата ти "Дневниците на амазонката" е просто невероятна! Толкова истина има и в четирите части. Може би начина ни на мислене се доближава, а може би просто разкриваш друга гледна точка... към която ме привлече!

    "самотата е по-добро решение от измамната любов" - много силни думи и... да, така е. По-добре да си сам, отколкото да живееш в лъжа!

    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??