Secret0000 (Николина Барбутева) 21 февруари 2018 г., 2:45 ч.

Доброто у човека 

1856 2 3

    Добротата е изкуство, чието владеене може да разголи душата ти до степен, която би смаяла света. Тя е притаена във всеки от нас и всякакви ежедневни събития я провокират в една или друга степен. Мислим си понякога, че тя отсъства, ала истината е, че често сме със затворени очи за нейните най-малки жестове и деликатни прояви. Доброто е светлината, чрез която Бог грее в нас. Никой не е толкова беден, че да не може да дари добро, никой не е толкова високомерен, че да не се покори на неговата сила. Пътят на доброто не е толкова труден, а когато го изминеш, ще видиш каква красива гледка ще разкрие пред теб.

    Доброто изисква и смирение, чистота в помислите, покорство пред всички знайни и незнайни човешки добродетели. То има много аспекти. Една добра мисъл за някого е мощен сигнал към Вселената, който поражда чудеса. Дори само една малка мисъл може да донесе неочаквани изобилия в нечий живот. Но трябва и смирена душа. Защо ли? Смирението е богатство. Един от най-чистите пориви, които биха могли да владеят сърцето ни, а сърцето ни трябва да е чисто, за да дава любов.

    Когато вършим добро, никога не трябва да е показно. Не че и трябва да остане скрито, но ако Съдбата пожелае, тя ще го разкрие пред света. Венецът на всички прояви на любов е добротата. Съмнявате ли се? Недейте. Всичко красиво на този свят може да бъде изразено и само с думи, но добротата изисква дела. Да, добрата дума също е израз на сила и любов, но добротата трябва да бъде подплатена с действия. Тя е едновременно най-човешкият и най-божественият акт. Толкова малко изисква, а толкова много може да даде, дори повече отколкото бихме  предположили или очаквали.

    Всеки има нужда от добро, особено когато най-малко го очаква. Да подариш някому опора, да докоснеш душата му, да виждаш красивото в него, може да издигне този човек от дълбините на отчаянието до висините на земния рай. Доброто винаги побеждава. Просто трябва да имаме очи за това. Казвайки, че доброто е мнимо или слабо, не знаем само колко много можем да отнемем от силата му.

    Най-красивата черта, която може човек да има е доброто сърце, а най-силното качество у нас трябва да бъде мъдростта да прозираме доброто в хората около нас, защото то е тук. Понякога се чудим къде ли се е запиляло, а то тихо ни се усмихва, спряло с на нашето рамо. Нерядко то е мъничко като капчица роса, която погледът ни не вижда, а краката небрежно стъпкват по пътя си, но го има. То е пламъчето, което можем да превърнем в пожар с един призив от дълбините на душата ни. Обличайки дрехата на любовта, ние се въобразяваме с прелестното чувство за доброта, което крепи света и донася утрото на следващия ден.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Сътласна съм с И.Колева. Покорство не е необходимо за да сме добри хора. Който е прекалено покорен става лош за себе си и понякога дори за околните, които зависят от него, например деца.
  • LiaNik (И.К.) Добре предадена мисъл.Като цяло ми хареса,освен може би,чисто лично тази част: "Доброто изисква и смирение, чистота в помислите, покорство пред всички знайни и незнайни човешки добродетели"-Моето мнение е ,че доброто във всеки от нас,никога не се е раждало поради това, че сме смирени.Чистотата в помислите-ми добре.Покорство - абсурд.Това, че някой не се води по желанията и изискванията на друг не означава,че същият този човек не може да прави добро.Извинявай за критиката,но аз така чувствам нещата.Човекът за мен никога не е само сив,само черен,само бял-или плоскост върху която да мачкаш.Човекът е разноцветно и непокорно(подчертавам) същество,затова в общество на лоши хора,ще откриеш много добри,а в общество на добри и идеални-много зли езици и прикрити интриганти.Когато говорим или пишем за добро, то трябва да имаме предвид, че за да го осъществим и направим,то ние трябва да надмогнем егоизма си,да се преборим със социалните си разбирания и да отхвърлим страховете си.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Доброто е прекрасно, права си, но не винаги побеждава Понякога побеждава злото. Прочети есето ми за Омразата към жените и пак ми кажи че всеки носи добро в себе си. Който изнасилва и убива дете няма искрица добро. Има истински изроди на този свят...

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.