Докато ме има
Вали! Още един ден тъга! Дъждът се стича по стъклата! Усещам мистика в пречистващата мисъл, с която измивам злободневието на делника. Сама съм в моя свят, населен с мечти и религия, с поезия и лудост. Принадлежа на калдъръмената улица и ритмичното потракване на колелата на каруците. На къщите с чардаци, по които се вият асми, на дворовете с каменни чешми. На прозорците с бели пердета и мушкато. На погледа на едно лице, което търси далеч в хоризонта бялата лястовица.
Принадлежа и на онзи булевард, по който с бясна скорост се движат модерни коли. От кафетата звучи музика. А високите блокове се губят нагоре, почти докосвайки небето. На аромата на бензин и железница, докато чакам влак за някъде. На онези устни, с които оставям дъха си в един миг, посветен на някого. Всичко това съм аз, докато търся, докато ме боли, докато обичам, докато се усмихвам, докато докосвам, докато ме... има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Илиева Всички права запазени
