Християнството винаги е живяло в светлината на тези събития. Затова, ако пожелаете да изпитате неговата истинност и да видите дали можете да приемете отговорите, които то предлага за проблемите на нашия свят, ще е добре да се насочите към Възкресението.

Какво следва, ако Възкресението не се е случило?

Тогава напълно ще се подкопае достоверността на Христовите твърдения, че е способен да прощава грехове. Това от своя страна означава, че Той не притежава власт, заблуждава ни по отношение на Себе Си и проповядва фалшиво спасение. Ако Исус не е възкръснал от мъртвите, няма смисъл да следваме принципите на нравственото Му учение. Не случайно ап. Павел пише в 1 Коринтяни – 15:14,17: “Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра….. Вие сте още в греховете си”.

И така, наистина ли се е случило Възкресението? Разумно ли е да вярваме в него? Следните логически доводи ни дават положителен отговор на последните два въпроса:

1.        Учениците на Исус и Неговите най-ранни последователи вярват, че Той е възкръснал.

Ако допуснем, че водачите на ранното християнско движение в действителност не са вярвали, че Исус е възкръснал, е жив и е с Бога, означава да приемем, че те са се опитвали да ни убедят в някакво измамно спасение. Но няма никаква причина за опита им да правят това, защото непрекъснато са били обект на преследване заради учението си. Както казва Блез Паскал “ (…) Човешкото сърце е необяснимо податливо на лекомислие, променливост, обещания, материални блага. Дори само един от Апостолите да се бе издал поради една от тези примамки или, нещо повече, пред заплахата от затвор, мъчения и смърт, всички са щели да загинат.” Тази мисъл, перифразирана в по-прост език, означава, че за никой не може да се очаква да се самопожертва в отстояването на очевидна неистина.

2.        Гробът е празен.

И четирите синоптични Евангелия отбелязват този факт /Мат. 28:1-

10; Марко 16:8; Лука 24:1-11; Йоан 20:1-10/.

                Смисълът на празния гроб е в това, че тялото на Исус не е там, т.е. Той е възкръснал в плът. Не става дума духът или душата Му да са приели образа на тяло. Въпреки че Христовото тяло след Възкресението се различава в някаква степен от тялото Му преди разпването на кръста /могло е да преминава през стени/, във всички по-важни отношения то си остава същото тяло /носи белезите на разпятието и може да се храни/. Това наистина е Исус, Който е възкресен от мъртвите, а не някой друг, представящ се за Него, нито е просто дух.

3.        Свидетелство на жените.

                Може би днес е по-трудно да разберем значимостта на този детайл – фактът, че на жените е отредено, както да открият, че гробът е празен, така и първи да срещнат Христа след Възкресението. По онова време жените не са били допускани дори да дават свидетелски показания в съда. Следователно, ако свидетелствата за празния гроб бяха измислени, би било почти необяснимо защо техните съчинители е трябвало да “доукрасят” разказите си за “откритието” с нещо, което със сигурност ще ги постави под съмнение.  Явно е било вярно, че точно жените са били първите свидетели. Не би могло да има друга причина за отбелязването на този детайл в Евангелието.

4.        В Новия Завет има много описания как Исус се явява на различни хора след като е бил разпнат на кръста.

Ярки свидетелства за това са следните пасажи от синоптичните редакции на Евангелието и Деянията на Апостолите: Мат. 28:8-10; Лука 24:13-43; Йоан 20:11-29; Деяния 1:1-11. Сцената с открилия се на Св. Павел Исус също е потвърждение на този довод.

5.        Учениците /бъдещите Апостоли/ се превръщат почти изведнъж от смаяни и уплашени свидетели в убедени и смели служители, които прогласяват благовестието.

6.        Христос е разбран и възторжено приет веднага след    

      Възкресението.

7.        Личният опит на мнозина християни от I в. до наши дни

доказва, че Христос е неизменно съществуващият възкресен  Господ.

8.        Възкресението и целият живот на Христа са логически

свързани и последователни.

                Схващането за Възкресението и разумността на нашата вяра в него се подкрепят и от следните алтернативни доводи:

1.       Учениците са откраднали тялото.

Това е най-старата теория, формулирана още от религиозните водачи по времето на Христос. Те плащат на войниците, охраняващи гробницата, да кажат, че учениците са дошли и са отнесли тялото /Мат. 28:11-15/.

                Но има доста причини, поради които това не изглежда вероятно:

-          плащеницата не е оставена намачкана – тя изглежда така, сякаш тялото е минало през нея по същия начин, по който пеперудата се появява от пашкул, т.е. не изглежда тялото да е било откраднато и плащеницата махната от него.

-          учениците нямат основания да откраднат тялото, защото не вярват, че Исус ще възкръсне от мъртвите.

-          те са били твърде изплашени, за да се изправят срещу стражата.

-          ако войниците бяха заспали, те биха се събудили от шума на отместващия се камък. Нещо повече, след като могат да посочат, че крадците са точно учениците, това означава, че не са спали.

-          по-късно учениците не биха умрели, преследвани и измъчвани само за да отстояват измислицата за Възкресението Христово, нито биха се опитали да проповядват спасение, за което знаят, че не е истинско.

-          заговорът да се открадне тялото и да се поддържа лъжата за Възкресението рано или късно щеше да се разкрие, както неведнъж се случва с измамите в човешката история. 

2.       На кръста Христос припада или изгубва съзнание, в

гробницата се съживява и после се отправя в неизвестна посока.

Тази теза също не е правдоподобна, защото:

-          полагат се специални усилия, за да бъдат уверени всички, че Той е мъртъв.

-          кръвта и водата, които изтичат от раната в ребрата Му /Йоан 19:34/ показват, че е мъртъв.

-          Исус е толкова жестоко поруган, че не би имал сила да премести камъка, с който е затиснат гроба.

-          шумът от отместения камък щеше да събуди стражата /ако наистина е спала/.

3.       Учениците, които виждат Исус, след Възкресението са жертва на истерични халюцинации.

  Някои логични възражения на това мнение са както следва:

-          засвидетелствани са твърде много прояви на Христос при съвсем различни обстоятелства, за да може да се защити гореспоменатото мнение.

-          никой не е очаквал Той да се върне след смъртта Си.

-          като правило от халюцинации страдат само определен тип хора, притежаващи силно развито въображение.

Накратко казано, Исус Христос извършва неочаквани, но не и невероятни

неща. Неговите действия, когато са факт, стават правдоподобни и убедителни, макар че без да се познава Старият Завет по-добре от съвременниците Му, извършените от Него дела не биха могли да се предскажат. Действията Му отговарят на Неговата същност. Ето защо най-силното основание да вярваме, че Възкресението се е случило в действителност, е фактът, че то осмисля целия Му живот.