Долината на сълзите
Накъдето и да погледна, виждам отчаяни и тъжни лица, насълзени и разплакани очи, без спомен от усмивка. Сякаш светът е свършил! Знам колко боли, когато загубиш любовта на живота си, когато те предадат... Знам, че болката на разбитото и наранено сърце е непоносима, разтърсваща, ужасяваща... Сълзите напират, текат, без да питат. Не можеш, а и не искаш да ги спреш. Искаш да плачеш, да забравиш. Иска ти се да наводниш всичко, и всички да се удавят в твоето море от сълзи! В тези дни се чувствам заобиколена единствено от болка и страдание. Сякаш се разхождам в долина на сълзи, където не спира да вали, защото все някой плаче. Сълзите никога няма да пресъхнат, значи и дъждът няма да спре. Никога не забравяй да се оглеждаш около себе си. В долината на сълзите все пак е красиво, въпреки болката. Животът не е само черен или розов, нали? Дъждът е живот: кара всичко да цъфти, сякаш е вечна пролет, а пролетта дарява надежди. Не забравяй: винаги ще има някой, който да те спаси от долината на сълзите, да ти подари своята усмивка, да ти покаже, че Слънцето все още грее. Не се отказвай от душата и сърцето си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Димова Всички права запазени
