Дори разбито, сърцето ти все още тупти!
Да живееш в страх някой да не те нарани, да се боиш да отвориш сърцето си за когото и да било – това е най-голямата грешка и най-често срещаният начин на съществуване! Защо?! Цениш се прекалено много, за да позволиш на някого да се добере до теб, страхуваш се, ужасяваш се от мисълта, че ще бъдеш наранен... мислиш си, че всички хора са еднакви и щом веднъж си бил излъган, това ще се повтаря винаги и с всички... какъв е смисълът на живота тогава?! Защо изобщо живееш? Само за да съществуваш, за да дишаш и да си живуркаш по някакъв си твой начин, такъв, че да се чувстваш предпазен, защитен? Макар и сърцето ти да е счупено на хиляди парчета, то продължава да тупти, ти трябва да се постараеш да сглобиш пъзела и да потърсиш парчетата, с които да запълниш празните места. Животът е един единствен и ако постоянно се страхуваш да прекрачиш линията на предпазливостта, никога няма да разбереш какво е да се чувстваш наистина жив, никога няма да бъдеш истински ...