Доверието ми към хората се стопи в мига, в който осъзнах, че лицемерието, користта, безразличието и жестокостта властват над него. Човек, който си смятал за най-добър приятел, ти забива нож в гърба и забравяш, че някъде там доброто и справедливостта съществуват. Животът ти коренно се променя като виждаш, че всички са против теб. А как да докажеш на другите, че си невинен, че друг е виновникът за твоите нещастия? Какво трябва да направиш, за да докажеш на хората, че си жертва на обстоятелствата, че между теб и щастието е застанала двуличната особа на този мним приятел, който с лека ръка е посегнал на честолюбието и човечността ти? Не можеш да направиш нищо! Остава ти само едно: да си повтаряш, че всичко на този свят се връща, че все някога справедливостта ще възтържествува. Често лицемерието и жестокостта на хората ни кара да изпадаме в депресия и безпричинно да повишаваме тон на най-близките си хора. Дори най-малката забележка от тяхна страна ни причинява болка или ни изпълва с гняв и ...