……….,дните се люлеят между очакване и мрак, и в съжаление .Сега, когато пиша, тъмни облаци се спускат  над града и бавят и мисълта и изгрева. А  улиците блуждаят между светлината и нощта . И превъзмогнал своите копнежи успявам да ти кажа: Щом те няма, ти ставаш още по-красива и обсебваща- като дъха на орхидея в жарка нощ. Страстта кръжи из вените като акула, унищожава всички сетива, освен вкуса, заложен в нея- вкус на кръв. Започва тя със лекичко ухапване, а после те разкъсва и усещаш как пламъкът се надига като в тунел към гърлото. И затова нощта е тъй богата на копнежи , на битки ,търсещи примирие.Бих се поддал на нощната съблазън и с друга бих те заменил, благословена и безименна във мрака.  Ала когато дойде онзи час , когато слънцето преплита блясък с догарящата светлина на лампите в дъга из локвите, аз тръгвам…       Затова, във сянката на здрача , след който винаги настъпва изгрев, аз яхвам бурята.