Lacumparsita (Lacumparsita) 24 януари 2018 г., 10:03 ч.

Другата Тишина 

458 2 5

Ако някой каже, че Тишината е лишена от звук – дали е познал онази моята, друга Тишина?

 

Мисля за Тишината като за момент, в който никой не говори и съм насаме със себе си. Но пак чувам вътрешния си глас…отвън грачи гарван, горе някой чисти… Драсването с молив по празната хартия също оставя своето ехо по съзнанието ми. Отпивам – отново звук, дишам – дробовете ми свирят. Ставите ми скърцат. Жива съм и сякаш в живота няма Тишина, само приглушени тонове – отпечатъци по моята шепнеща душа, когато е сама. Тогава идват и спомените, които крещят и сънищата, които ме карат да крещя. И полудявам от звуците на Тишината.

 

Но има и една друга Тишина.

 

За нея отказвам да мисля, но тя идва внезапно и за миг оставя целия свят глух и ням. Осакатява и мен. Тогава говоря с някой, който вече никога няма да мога да докосна. От неговото измерение не идат думи и няма измамливи шумове, които да заседнат в съзнанието ми и да ми дадат надежда. Може би и при него има гарвани, прахосмукачки, празни листи…Може и да ме изслушва и да ми пише писма, но никога нямам отговор…А имам толкова много да му разкажа, да науча, да поискам прошка и да помоля да ми се прости, да се видим отново и да се обичаме…Полудявам от беззвучието на тази, другата Тишина, която го облича в неизвестност.  Мълчанието ѝ ме обрича на безпаметност. Губя себе си. Спомените ми изчезват, не сънувам и крещя без глас.

 

Забравям го и монологът ми се превръща в бездна. В нея ритъмът на сърцето ми заглъхва. И сякаш не съм жива – без думите и шепота му …Остава ми само безмълвен отпечатък , забит в душата като кама. А аз, в ехото на умиращата му същност съм неспособна да върна невъзможното, да го срещна и да го чуя отново…защото другата Тишина ме изпива, реже костите ми, задушава  дробовете ми…парализира ме. Убива ме приживе.

 

Тя не говори и в нея няма звуци…защото е няма…

…също като Смъртта.

© Lacumparsita Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Lacumparsita (Lacumparsita) Люси, да!, Този, който познава Тишината управлява вътрешния си свят. Или поне има способността да заглуши злободневното, вредното. Истиската тишина е благодат, когато е търсена и намерена - обогатява. Но когато е нежелана е като проклятие, което осакатява и убива. Въобще за нея много може да се каже или замълчи
    Благодаря за споделеното!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) И все пак е хубаво да имаме истинска тишина. Изкуство е да надвиеш въпрешния неспирен монолог и да се насладиш на тишина в хармония със себе си и света, без значение кой колко шум вдига около нас. Голяма част от вътрешния диалог са бизсмислици или повторения на чути безсмислици и е често безполезен за живота ни, но не всеки умее да го накара да млъкне.
  • Lacumparsita (Lacumparsita) Genereux - наистина е осезаема, много точно казано - уж е нещо, което го няма, а същевременно присъства повече от всичко друго.
    Ranrozar - да, усещането за мъртвата тишина, неизбежно ражда жаждата да я победиш. Много мъдро!
    Благодаря ви от сърце!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Силата да примириш мъртвата тишината в себе си,е жаждата да се възвисиш над нея.
    Много хубаво есе!
    Поздравления!
  • Genereux (Любомир Попов) Тишина, която е осезаема...

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.