Другата Тишина
Ако някой каже, че Тишината е лишена от звук – дали е познал онази моята, друга Тишина?
Мисля за Тишината като за момент, в който никой не говори и съм насаме със себе си. Но пак чувам вътрешния си глас…отвън грачи гарван, горе някой чисти… Драсването с молив по празната хартия също оставя своето ехо по съзнанието ми. Отпивам – отново звук, дишам – дробовете ми свирят. Ставите ми скърцат. Жива съм и сякаш в живота няма Тишина, само приглушени тонове – отпечатъци по моята шепнеща душа, когато е сама. Тогава идват и спомените, които крещят и сънищата, които ме карат да крещя. И полудявам от звуците на Тишината.
Но има и една друга Тишина.
За нея отказвам да мисля, но тя идва внезапно и за миг оставя целия свят глух и ням. Осакатява и мен. Тогава говоря с някой, който вече никога няма да мога да докосна. От неговото измерение не идат думи и няма измамливи шумове, които да заседнат в съзнанието ми и да ми дадат надежда. Може би и при него има гарвани, прахосмукачки, празни листи…Може и да ме изслушва и да ми пише писма, но никога нямам отговор…А имам толкова много да му разкажа, да науча, да поискам прошка и да помоля да ми се прости, да се видим отново и да се обичаме…Полудявам от беззвучието на тази, другата Тишина, която го облича в неизвестност. Мълчанието ѝ ме обрича на безпаметност. Губя себе си. Спомените ми изчезват, не сънувам и крещя без глас.
Забравям го и монологът ми се превръща в бездна. В нея ритъмът на сърцето ми заглъхва. И сякаш не съм жива – без думите и шепота му …Остава ми само безмълвен отпечатък , забит в душата като кама. А аз, в ехото на умиращата му същност съм неспособна да върна невъзможното, да го срещна и да го чуя отново…защото другата Тишина ме изпива, реже костите ми, задушава дробовете ми…парализира ме. Убива ме приживе.
Тя не говори и в нея няма звуци…защото е няма…
…също като Смъртта.
© Lacumparsita Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И все пак е хубаво да имаме истинска тишина. Изкуство е да надвиеш въпрешния неспирен монолог и да се насладиш на тишина в хармония със себе си и света, без значение кой колко шум вдига около нас. Голяма част от вътрешния диалог са бизсмислици или повторения на чути безсмислици и е често безполезен за живота ни, но не всеки умее да го накара да млъкне.
-
Genereux - наистина е осезаема, много точно казано - уж е нещо, което го няма, а същевременно присъства повече от всичко друго.
Ranrozar - да, усещането за мъртвата тишина, неизбежно ражда жаждата да я победиш. Много мъдро!
Благодаря ви от сърце! -
Силата да примириш мъртвата тишината в себе си,е жаждата да се възвисиш над нея.
Много хубаво есе!
Поздравления! -
Тишина, която е осезаема...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря за споделеното!