Човек. Това е думата, която обединява всички нас. Думата, която ни слага под общ знаменател и ни равнопоставя пред света. Именно поради принадлежността си към човечеството ние имаме равни права. Другите – хора, с права като моите, но с различни от моите възгледи и разбирания за света – различни от моята етническа принадлежност, от езика, на който говоря, от религията, която изповядвам, от културата и традициите, в които съм възпитана. Те имат свободата да са такива, каквито са, също като мен. Трябва ли различията да са пречка за съществуването ни в хармония и разбирателство? Разбира се, че не! За съжаление, обаче, в днешно време различните хора не се приемат като равни на мнозинството. То ги отблъсква съзнателно и нарушава тяхното право на пълноценно съществуване. Принуждава ги да се чувстват непълноценни и упорито потиска същността им. Ролята ни в живота е да се изградим като личности. Защо обаче се превръщаме в пречка за останалите и не им позволяваме да открият и приемат себе си? Вместо да подходим с разбиране, ние ги отхвърляме и не зачитаме. Всеки се нуждае да превъзмогне самотата, да се чувства сигурен и защитен. Силата на единението е пътят към прогреса и развитието, а това е възможно именно чрез другите . Те са до мен, в моето обкръжение. Ежедневната ми комуникация с тях би трябвало да гради мост на  доверие и разбирателство, а не на отричане.

   Дискриминацията е третирането на човек спрямо неговата раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества. Разделяме хората на групи заради тяхната принадлежност и се отнасяме с тях неравноправно, което е пагубно за единството, към което трябва да се стремим.

   Етническата дискриминация спрямо турци, помаци и най-вече роми е един от основните проблеми в България.  Нетърпимостта към ромите нараства с всеки изминал ден, така както тяхната численост. Тя е вродена в нас самите и сме й подвластни. Ромите  се размножават неимоверно бързо, което поражда агресията и недоволството на българите. Те са определяни като нечистоплътни,мързеливи, мизерни, неграмотни, но не всички са такива. Не малко са тези с образование, но те са принудени да се борят с названието „циганин” и да не получават възможности и шансове за реализация. Дотолкова е стигнала нетърпимостта към тях. Първосигнално ги определяме на базата на тяхната принадлежност и не им даваме правото да се интегрират към нас, въпреки желанието им. Малко са тези работодатели, които биха наели ром, който да работи в техния бизнес, тъй като съмнението към тях отдавна е посято и хората предпочитат да не поемат рискове. За съжаление неграмотните роми, избиращи кражбата за изхранване на семействата си наброяват, голямо число. Именно от там се поражда и поддържа негативното ни отношение към тях. Защо обаче не позволяваме на останалите – упорити, образовани и амбициозни да се развиват сред нас. На тях им костват неимоверни усилия да пробият, защото са отхвърляни навсякъде и въпреки това те избират образованието и се стремят към честен живот, който ние опорочаваме. Трябва да обръщаме внимание на всеки като личност, а не да отсъждаме спрямо неговата принадлежност, защото той е роден такъв и няма вина за това. Роден в мизерия и нищета се бори за оцеляването си, избира пътя на образованието, а ние изграждаме бетонни стени от съмнения около него и не му позволяваме да докаже качествата си, което е жестоко от наша страна, поради факта, че всъщност ние нямаме основание да постъпваме така. Правим го заради предразсъдъците си, което е жалко за самите нас. Защо не даваме шанс на човек да се докаже? Защо позволяваме на тези предразсъдъци да контролират действията ни и да постъпваме по такъв нетолерантен и глупав начин? Човечността, която губим, е доминираща пред безпочвеното ни съмнение. Хармонията и разбирателството трябва да са водещи, а ние рушим всеки опит за осъществяването им.

   Други различни и дискриминирани от нас хора са тези с различна сексуална ориентация - гейовете.  Не сме толерантни към тях и дори ги приемаме като заплаха и врагове за обществото. Трябва ли да ги принуждаваме да се срамуват от себе си и да носят маската на фалша в ежедневието си, за да се чувстват в безопасност, понеже ние ги плюем и третираме по неприсъщ начин? Те просто са едни от нас, макар и различни. Хора – със своите чувства и емоции, на които не могат да изневерят. Различието е заложено в тях и не могат да се променят. Такива са. Умът не се подчинява на сърцето. Не могат да си наложат да бъдат или да не бъдат хомосексуални. От нас се иска просто да ги приемем такива, каквито са, и да не ги отблъскваме.

  Животът на тези хора се подлага на изпитания ежедневно. Всички ние ги  гледаме с презрение, присмех и погнуса. За нас е лесно, защото сме част от „еднаквите”.  Защитени сме, защото сме „нормални”.  А те? Те са като нас. Хора, работещи, забавляващи се и опитващи се да живеят нормален и пълноценен живот. Какво ни дава право да отнемаме щастието им? Минали са през достатъчно изпитания, докато приемат самите себе си. Ние натрапваме собствените си убеждения върху тях и ги принизяваме под нас. Но те имат право на избор! Всеки заслужава обич и закрила. Пречка ли е, ако ги намират у човек от същия пол? Пречка за кого? За нас? Та ние сме направили своя независим избор. Редно и справедливо е да не ги критикуваме за техния.

   Човек. Социално съществото, което има жизнената нужда да комуникира, за да живее пълноценно. Да комуникира чрез разбирателство, а не чрез враждебност. Да изслушва, а не да отсъжда прибързано. Да проявява човечност, а не да унижава. Да живее в хармония с останалите, а не в непрестанни клевети. Не осъзнаваме, че дискриминирайки вредим на самите себе си. Лишаваме се от добър приятел, работник, наемател и т.н. заради закърнялото си мислене. Махатма Ганди е казал: „Да пренебрегнеш едно единствено живо същество, означава да пренебрегнеш  божиите сили и да навредиш не само на това същество, а на целия свят.”.  Хората, борещи се за нашето признание притежават изключително силна воля. Истина е, че вредим на целия свят, защото не знаем какви качества притежават. Те имат мотивацията, липсваща на повечето от нас. От нас се иска само да им позволим да се развиват. Със сигурност не знаем какво губи светът, отнемайки им тази възможност.

   Също подходящ е цитатът от  „Пространното житие на Константин - Кирил”: „ Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй слънцето не свети ли над всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена -да бъдат слепи и глухи?”. Дори в онова време се изразява  възмущение от дискриминирането, а днес,  повече от хиляда години по- късно, ние си оставаме същите. Не приемаме различието, а именно в него се изразява уникалността на всеки човек. Различията изграждат по- разнообразен и многоцветен свят, който си струва да опознаем.

    Дискриминирането е проява на неморалност. Различните са като мен и всички останали. Не трябва да съдим според собствените си предпочитания и разбирания. Всеки притежава нещо уникално в същността си. Длъжни сме да осигурим поле за изява на този, който има с какво да допринесе в положителна насока, в която и да е област. Не трябва да се ограничаваме и да постъпваме толкова лекомислено, защото съзнателно или не отнемаме хиляди цели и мечти на можещи и способни хора. Нужно е да изкореним това мислене. То е пагубно за всеки, срещу когото е насочено и за самите нас. Колкото по-рано го осъзнаем, толкова повече животи бихме спасили. Всеки заслужава шанс. Решението е наше. Да продължаваме да тънем в съмненията си или да се противопоставим на предразсъдъците си и да постъпим човешки в името на единството и справедливостта.