Човек. Това е думата, която обединява всички нас. Думата, която ни слага под общ знаменател и ни равнопоставя пред света. Именно поради принадлежността си към човечеството ние имаме равни права. Другите – хора, с права като моите, но с различни от моите възгледи и разбирания за света – различни от моята етническа принадлежност, от езика, на който говоря, от религията, която изповядвам, от културата и традициите, в които съм възпитана. Те имат свободата да са такива, каквито са, също като мен. Трябва ли различията да са пречка за съществуването ни в хармония и разбирателство? Разбира се, че не! За съжаление, обаче, в днешно време различните хора не се приемат като равни на мнозинството. То ги отблъсква съзнателно и нарушава тяхното право на пълноценно съществуване. Принуждава ги да се чувстват непълноценни и упорито потиска същността им. Ролята ни в живота е да се изградим като личности. Защо обаче се превръщаме в пречка за останалите и не им позволяваме да открият и приемат себе си? Вм ...