LONTANA (Даша)
246 1356
5.11.2008 г., 15:38 ч.

Духовност ли? 

  Есета » Други
3773 0 17
5 мин за четене
 

                        ДУХОВНОСТ  ЛИ?

 

          С това есе не желая да разрушавам нищо. Зная, че след него нищо няма да се промени. Просто споделям своето мнение, както често правите и вие тук. Предизвика ме прочита на един стих. 

          Някъде прочетох, че материята била ненужна. Иска ни се, но не е. Тук, в това измерение, духът съществува в материална обвивка. Той идва на този свят и се ражда в човешко същество, защото е несъвършен. Учи своя урок и се освобождава от тази обвивка след смъртта. Да надмогнеш материята докато си човек, значи да надмогнеш нейните щения. С разума си. В името на нравствени категории, които, ако човек не ги притежава, е смешно да говори за духовност. Това са дълг, отговорност, вярност, достойнство, етичност, състрадание, милосърдие и т.н... В полета на пеперудата от цвят на цвят няма духовност, има духовност в съзерцанието му, няма духовност във вълчата захапка, няма духовност в напереността на пауна или в пъстротата на папагала. Има ли духовност в птица, кълвяща вълк? Нима има духовност в педофилията, похотта и пошлостта? Нима можеш да твърдиш, че си поет, че си творец, че си духовен човек и да биеш жена си? Нима може да си духовен човек и да правиш виртуален секс (само какво "духовно" понятие, моля ви се!) докато децата ти, жена ти, или мъжа ти спят в другата стая или просто отсъстват от къщи? Духовният човек обича с истинска любов и разграничава пошлостта от любовта. Духовният човек не постъпва неетично спрямо никого, а още по-малко с оня, когото твърди, че обича. Духовният човек няма да се възползва от неукрепналото съзнание на недорасло момиче, скрит зад маската на младеж, за да сбърка пътя му. Духовният човек, не би сторил на другия онова, което не би искал да му сторят. Духовният човек не бърка с груби пръсти в душите на другите. (Ще дам пример: не можеш да решиш да регистрираш някого от негово име, с неговия адрес в пошъл сайт като травестит и да твърдиш, че си духовен човек. Не съм против травестите. Те са по своему нещастни хора. Защото да си различен в този свят е нещастие. Различните не се приемат лесно. А те са хора като всички останали, в които природата е сбъркала нещо. Не познавам такива хора. Но аз не съм такава и никой няма право грубо, злобно, цинично, просташки и съвсем недуховно да се набърква в това мое пространство. Не искам да имам нищо общо нито с него, нито с неговата "духовност", нито с неговия кръжец.) Не може да наричаш някого бездуховен, само защото не желае да се присъедини към пошлите игри на виртуална любов с непознати. Ако искаш от някого близост, не се опитвай с взлом да се промъкнеш анонимен в съзнанието му, духовният не би постъпил така. Той би застанал открито пред него и би му казал какво иска. Дори е жалко да го пиша, но духовният човек не би се възползвал от писма на жена, писани до друг, дори да ги е намерил захвърлени на пътя, за да я заблуждава. Мен виртуалната  "любов" не ме удовлетворява. И това е мое право.

           Често много информирани говорят за духовност. Но разбира се, поставят на първо място точно материалната обвивка. Защото тя е носителка на видимата красота. Макар да знаят и цитират Екзюпери, че най-красивото е невидимо за очите т.е. най-красивото е чистотата на духа, красотата в човешките взаимоотношения. Демонстрирането на това и други подобни знания се нарича фалш, лицемерие, а не духовност. Правете секс, обичайте се, подарявайте си топлина, брошки, фотьойли, коли, но не наричайте пошлостта Любов. Тя не вирее в пошлост и лъжа. Не съществува задкулисна любов. Любовта не може да живее в тайна. И духовният човек го знае. Любов значи да си готов да подариш живота си.

          Тук са регистрирани хора с претенции за духовност. Но духовните хора не се бият и изяждат помежду си. Най-важният въпрос, който стои сега пред всеки духовен българин, е бъдещото съществуване на България. Но никъде не видях литературен конкурс на тази тема. Поетите пътуват към звездите. Може би, защото  вече са се освободили от материалната си обвивка. Възможно е. Но сигурно на сутринта, когато се върнат от звездите и пред тях изниква въпросът за хляба, сиренето и бъдещето им съществуване. Само че, разбира се, въпросът най-често стига до бъдещото им персонално съществуване. Никъде тук не прочетох апел за обединяване на творците срещу кича и пошлостта в изкуството, срещу чалгата и порнографията, която триумфиращо и безпрепятствено шества и руши духовни и нравствени ценности, срещу наркоманията, която убива. Медиите, най-мощният инструмент за манипулиране на съзнанието, са превърнати в инструмент за пари и бизнес и никой от «духовните» им собственици не си дава сметка каква огромна, непоправима и непростима вреда нанася. Важни са парите! Духовният човек би търсил начин да се бори с пошлостта, не би затънал в нея. Би направил тази борба смисъл на живота си.

          Всеки човек иска или не иска е изграден от материя и за да съществува се налага да се грижи за нея. Но мярката за духовността е силата на духа. Сенека казва: «Най-голямата власт е властта над себе си.» Изправяли ли сте се пред непреодолимото желание да умрете. Тогава, когато смъртта ви се струва спасителна и удобна за бягство, единственият начин да се освободите от непоносимата, задушаваща душевна болка от безвъзвратната загуба на най-близкото ви същество. И да надмогнете това желание  и оная болка, която го е причинила, защото сте отговорен за материалното съществуване на други човешки същества, за живота им. Аз познавам такъв човек. И той не притежава цялото знание на света, но притежава оная божествена духовност и сила, която е спасила българската нация през вековете и която в момента все повече безвъзвратно изчезва.

          Най-често понятието духовност се свързва с Бог, религия, църква, познание. Но какво е Бог? Той не е материя, той не е формална вяра в един или друг месия, той не се намира в църквата, той е Дух, съвършеният Дух, а познанието е онова притежание на разумния човек, което е Пътят към това съвършенство. Пътят, който е Любовта. Не информацията, а познанието и не плътската любов, а Любовта към ближния, хуманността. Да трупаш информация в мозъка си без да я осмислиш и да се биеш в гърдите колко много знаеш, когато си готов всеки момент да забиеш нож в гърба на някого и да се биеш в гърдите колко много знаеш, но все пак вършиш предателство, и знаеш толкова много и даже всичко на този свят, че си направо божествен и можеш да си позволиш да си играеш с живота на други хора, все едно, че са фигурки на шахматна дъска... Това е високомерие, егоизъм и цинизъм, които само бездуховния може да си позволи.   

          На земята няма съвършени хора. Ние сме тук, на нея, защото нашият дух е несъвършен. И моят, и твоят, и всеки. Някой по-малко, някой повече. Но по-съвършеният не удря никога пръв. Още по-съвършеният не удря никога. А най-съвършеният си подава и другата буза, когато го ударят. Но той се нарича Бог.

 

 

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, така е - много долнопробна история. А това кое е литература и кое не - решават читателите. Но не забравяй все пак, че това е сайт, в който едва ли публикуват кой знае колко утвърдили се автори. Те издават и намират читателите си на книжния пазар. Макар че аз и тук намирам неща, които ми харесват. Но например сцена, в която една жена гони с нож любимия си, ми се струва малко по-... (да кажа меко) смешничко-фалшиво-мелодраматична за моя вкус, само че хората имат различни вкусове.
  • Повечето от литературните произведения авторите създават, изразявайки интимните си (личните, вътрешни, съкровени) чувства, усещания, възприятия и понякога преживявания. Почти неизбежно е. “... в едно произведение не може да има нещо, което не е било и в твореца”. Но това, че някой се оливат с простотията си е истина. В онова, което съм написала, личният момент е регистрацията с моя адрес в сайт, в който аз не бих се регистрирала. Някой да се регистрира с твоя адрес като травестит, не мислиш ли, че това е простотия на простотиите, която само истински простак може да направи. На теб случвало ли ти се е? Или по някакъв необясним начин си засегната от това? Това, че виртуалният секс е гнусен и долен го казваш ти. А истински духовни хора има. И ако не сме точно като тях, можем поне да ги уважаваме.
  • Ако това в което вярваме е наистина доброто и e духовното , правилната реакция е да се борим за него и да повтаряме, че това е доброто. Доброто не е подчинено на някаква наша логика то е това което хората виждат в нас и ги кара да се възхищават. Така, че нека не спираме да използваме това хуманно оръжие "думите" за да се борим да извадим духовността от всеки на яве. Омръзна ми доброто винаги да е слабото , омръзна ми винаги "по-умния да отстъпва". Време е и другите да “поумнеят” въпреки, че са мнозинство. Не се отказвайте от принципите си ако са благородни. В историята винаги е имало хора, които са вървели срещу общоприетото , те са биле винаги малко , но и те са тези които са носели революцията и промяната на крилете си. Не се отказвайте да бъдете малките камъчета, който един ден ще обърнат каруцата на бездуховността.
  • Даша, прегръщам те силно и искрено!!!!!!!!
    Прекрасно е, че те има! Прекрасно е, че го има и това есе!!!
    Абсолютно съм съгласна с теб!!!
    За мен, а както разбрах и за теб, написаното е толкова очевидно и естествено, че се питам как все още има хора, които не са включили...
    Остава ми да се помоля за тях да им бъде простено...
    А теб адмирирам!!!
    Щастлива съм, че те срещнах в сайта!!!
    Голяма си!!!!!!!!
  • Аз и сега те разбирам , Даша. Дори много повече от колкото си мислиш. Не се самонаранявай. Достатъчно го правят другите.
    Отминавай, Даша, просто отминавай. Има толкова красота в живота.
  • Ани, ако искаш да ти отговоря защо съществува бездуховност и пошлост – ти сама го казваш – защото във всеки съществува и тъмна страна. Ако искаш да ти отговоря защо не всеки може да прояви светлата си страна – ще ти отговоря, че всеки може, но не всеки иска. Аз от две години се разпознавам в различни произведения (знаеш как е – лесно можеш да познаеш себе си в произведение, когато автора иска да се познаеш: използват се изрази и думи от твои произведения, случки от живота ти, физически черти, които са видели на снимката ти, или възрастта ти) та разпознавала съм се като всевъзможни изроди, включително съм установявала, че някои дами ми желаят смъртта. Разпознавала съм се и като “любима” в стихове на различни поети. Аз не познавам и не съм виждала никого от публикуващите и те нямат основание да пишат за мен по този начин, може би с изключение на един. В моето есе аз отразявам отношението си към ЯВЛЕНИЕТО бездуховност и пошлост, не към някого определено. Това е разликата. Аз не използвам изрази от произведения, физически черти, не определям никого като такъв (с изключение на оня (или оная), който си позволи да ме регистрира като травестит. Всеки сам за себе си решава дали е от тази категория. Не демонстрирам омраза към конкретна личност, не призовавам някой да бъде изолиран, не пожелавам на никого смърт, не наричам никого луд, нито се подигравам с физически черти на някого. Според тебе до кога човек трябва да прощава и да се оставя да бъде боксова круша? А света никой не го приема такъв, какъвто е, включително и ти. Иначе нямаше да го има коментара ти тук. Той значи, че ти също не ме приемаш такава, каквато съм. Е, аз също не приемам пошлостта. Чела съм доста пошли произведения, но не съм писала коментар, нито пък ги визирам тук по какъвто и да било начин. Чела съм и доста произведения, които са визирали мен лично и съм ги оставяла без коментар. Това е доста по-голяма търпимост, отколкото беше проявена към мене в двете години, откакто съм тук. И то поради това, че непознати мъже писаха за мен и техните любими, любовници, или бивши и настоящи съпруги намериха като най-правилно и “духовно” да ме омаскарят, окарикатурят, оплюят. По начин, по който ти предполагам също добре познаваш – завоалирано, скрито и недоказуемо. Всъщност иска ми се да ти припомня един твой коментар под мое стихотворение от преди две години и да ти кажа, че се изненадах, че в един момент си изтрила стиховете си. Може би и към теб е била проявена “търпимост”. Това е твоят коментар, Ани, в който проявяваш разбиране и съчувствие:

    Anita765 (Ани Монева)
    7-03-2008г. 07:09
    Той усмихна се разбиращо,

    защото вече бяха го убивали.

    Само изпиталият може да напише такъв стих!
    Поклон!

    Е, докога трябва да се оставя да бъда убивана за удоволствие на някои, които просто си играят и други, които просто ме мразят, защото любимите им мъже си позволяват да се намесват в личното ми пространство БЕЗ ДА ГИ ПОЗНАВАМ (повтаряла съм го много пъти)?
  • Даша, прочетох внимателно, коментарите също. От есето ти произлезе един въпрос - "Защо?", няма нещо което е безпричинно. Всички знаем, че на човек са му дадени и добри и лоши черти, така както има думи, които съответстват на състояния и чувства - любов, омраза; радост, тъга; светло, тъмно. Когато сме деца ние знаем, това е бяло, това е чрено колкото повече порастваме започваме да задаваме въпроса - "Защо?" и да си казваме- "Не може ли да не е така", без да се замисляме и да приемаме, че не може, защото отсреща не искат да е така, т.е искаме да бъде това което на нас ни харесва(събудило се е егото ни). Ако всички можехме да приемаме нещата такива каквито са и хората такива каквито са, без да им повтаряме, че те са лоши(може би на нас така ни се струва, защото нещо ни е издразнило), нямаше да съществува това есе. Мисля, че съпротивата ни и стремежа да искаме още и още, заради неудоволетвореността ни, а после разочарованието от невъзможността да стане това, което искаме води до твоите мисли. Както и невъзможността ни да прощаваме понякога. Ако нямаше втората, тъмната страна на думите, всичко щеше да е еднозначно и простичко, но не е. Всеки има дух, духовност или както и да се нарича, но не всеки може да прояви бялата му страна. Всичко е низ от обстоятелства. А може пък ние да не я виждаме и с поведението си да изкарваме тъмната на яве... Защо?...
  • Sorbus (Пенко Пенков) , ако всеки приемаше нещата такива, каквито са, светът нямаше да се променя. Моите родители, книгите, училището са ме научили кое е ценното в живота и аз защитавам моята позиция. Всеки има право да го прави, но ако е уверен в правотата си, нека да го прави етично и открито.
    Благодаря, че прочете.
    radi. (Ради Стефанов Р), "технологичните новости" имат общо и още как! Срещаме се тук, в това пространство благодарение на тези новости и "благодарение" на възможността за анонимност, която те предоставят, "духовните" имат възможност да покажат своята "духовност". А телевизията? Не е ли тя една технологична новост и един от най-мощните манипулатори, умело използвана от някои, на които им е изгодно един народ със разрушена духовност? Благодаря, че прочете и коментира.
    gaga70 (Галя Карапеткова), благодаря ти.
  • От каквито и чувства или преживявания да е породено, есето е добро. Смислено и истинско. Поздравления.
  • Един издържан във всяко отношение текст. Тази тема за духовността е необятна и трудно се поддава на анализ. Не е сигурно дали това качество е вродено или се влияе от дресировката; май е важно и едното, и другото. Религията разделя хората на две категории: на нищи духом и на духовни пастири, като на нищите се предоставя блаженството, а на пастирите - кръста. Кой знае дали е така; звучи ми доста наивно. Не е съвсем сигурно и светското тълкуване, разделящо простосмъртните на естети и невежи, също така лидери и тълпа. А що се отнася до технологичните новости, това май няма нищо общо с проблема.
  • Както винаги, харесвам това, което си написала!
    Но хората са различни... Да, хубаво и ценно е да си духовен. Но хората имат право и да не са духовни. Всеки сам избира това и даже Господ не се меси тук. Може би трябва да приемаме нещата такива, каквито са. Такива са и времената, в които живеем - БЕЗДУХОВНИ и БЕЗПЪТНИ.
  • dido700 (Дидо ), и аз, като всеки, не обичам да ми казват, че съм глупак, но когато някой ме удари, отвръщам. Научих се. Отначало мълчах, но когато разберат, че си мълчиш, ти се качват на главата - такива са някои от "духовните" хора. Никъде не съм писала, че всичките ти връстници са бездуховни, не съм го и помисляла, защото и децата ми са от твоето поколение. Но бездуховните са достатъчно, за да натворят попарата, която цялото поколение ще сърба. Нали знаеш колко трябва на една каца мед. Макар, че на една каца л...а лъжица мед няма да й се отрази. Благодаря, че все пак си харесал нещо от мен.
  • "Тук са регистрирани хора с претенции за духовност. Но духовните хора не се бият и изяждат помежду си." Правописната грешка беше капан в който ти падна , не си по добра от мен. В психологията има една тактика, психолога те напада и наблюдава реакцията ти. Трябва да си изключително уравновесен за да запазиш самообладание и да спазиш правилото “на лошото с добро”. Тези които успяват може би са “духовни” защото са намерили вътрешна хармония и любовта им към хората е искрена. Те умеят да приемат хората такива каквито са. Не винаги това което не познаваме е винаги лошо, а ти мен не ме познаваш а вече категоризира не само мен но и поколението ми. Стихотворението ти "И пак до кръв ще обичам" обаче ми хареса а есето "ПРОВИНЕНИЕ, ВИНА, ВЪЗМЕЗДИЕ, ПРОШКА" направо ме направи твой фен
  • dido700 (Дидо ) Не знаех, че така им викат, но явно ти не си от “глупаците”, щом на толкова години не си научил, че “упрекваш” се пише с “у”. Аз мислех, че точно тук ще попадна на духовни хора, но щом казваш, че няма, значи мога да ти вярвам. А на бездуховността вашето и следващите поколения ще й сърбате попарата. Колкото до личното ми преживяване, за което си толкова любопитен, може би ще разкажа друг път.
    Павлина, Вилдан, благодаря ви.
  • Здравей Даша знаеш ли как им викат на дух-овните хора в днешно време? Глупаци! Говориш като, че ли си излязла от сектантската църква и си решила да споделиш мирогледа си. На всеки би му харесало какво си написала , но ти постояно опрекваш и опрекваш някакъв си виртуален герой. Сигурно те е мотивирало лично преживяване за да напишеш това есе , като най-вероятно си имала някаква любов в чата. Не забравяй обаче че за да въздейста това есе трябва да попаднеш на духовни хора. Иначе всичко си губи смисала.
  • Поздравления, Даша! Солидарна съм с написаното!
  • Радвам се, че прочетох. Разбуди в мен различни емоции... Със сигурност ще се връщам тук и друг път.
    Обичам да си припомням и да разказвам тази притча:
    Къде е Бог?
    Казват, че след като Бог сътворил света, човекът проявил необикновена дързост и прекрачил границите на позволеното. Бог твърде много се разтревожил и повикал седемте архангели, за да им поиска съвет.
    "Може би сбърках като създадох човека. Сега вече няма да имам покой. Хората ще престъпват позволеното, а после ще се оплакват безкрайно от своя нещастен живот. Къде да се скрия от тях?"
    Архангелите дълго мислили. Един от тях посъветвал Бог да се скрие на най-високия връх. Но Бог казал:
    "Много скоро хората ще стигнат до него."
    Друг архангел предложил: "Скрий се на дъното на океана." Един друг го посъветвал да се скрие на Луната. Имало още много различни предложения, но Бог отхвърлил всичките.
    Най-накрая един ат архангелите казал: "Скрий се в сърцето на човека. Там никой няма да те безпокои, а ще те намери само човек с открито сърце." Това предложение се харесало на Бог. И Той постъпил точно така.
    ...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??