Духовност ли?

                        ДУХОВНОСТ  ЛИ?

          С това есе не желая да разрушавам нищо. Зная, че след него нищо няма да се промени. Просто споделям своето мнение, както често правите и вие тук. Предизвика ме прочита на един стих. 

          Някъде прочетох, че материята била ненужна. Иска ни се, но не е. Тук, в това измерение, духът съществува в материална обвивка. Той идва на този свят и се ражда в човешко същество, защото е несъвършен. Учи своя урок и се освобождава от тази обвивка след смъртта. Да надмогнеш материята докато си човек, значи да надмогнеш нейните щения. С разума си. В името на нравствени категории, които, ако човек не ги притежава, е смешно да говори за духовност. Това са дълг, отговорност, вярност, достойнство, етичност, състрадание, милосърдие и т.н... В полета на пеперудата от цвят на цвят няма духовност, има духовност в съзерцанието му, няма духовност във вълчата захапка, няма духовност в напереността на пауна или в пъстротата на папагала. Има ли духовност в птица, кълвяща вълк? Нима има духовност в педофилията, похотта и пошлостта? Нима можеш да твърдиш, че си поет, че си творец, че си духовен човек и да биеш жена си? Нима може да си духовен човек и да правиш виртуален секс (само какво "духовно" понятие, моля ви се!) докато децата ти, жена ти, или мъжа ти спят в другата стая или просто отсъстват от къщи? Духовният човек обича с истинска любов и разграничава пошлостта от любовта. Духовният човек не постъпва неетично спрямо никого, а още по-малко с оня, когото твърди, че обича. Духовният човек няма да се възползва от неукрепналото съзнание на недорасло момиче, скрит зад маската на младеж, за да сбърка пътя му. Духовният човек, не би сторил на другия онова, което не би искал да му сторят. Духовният човек не бърка с груби пръсти в душите на другите. (Ще дам пример: не можеш да решиш да регистрираш някого от негово име, с неговия адрес в пошъл сайт като травестит и да твърдиш, че си духовен човек. Не съм против травестите. Те са по своему нещастни хора. Защото да си различен в този свят е нещастие. Различните не се приемат лесно. А те са хора като всички останали, в които природата е сбъркала нещо. Не познавам такива хора. Но аз не съм такава и никой няма право грубо, злобно, цинично, просташки и съвсем недуховно да се набърква в това мое пространство. Не искам да имам нищо общо нито с него, нито с неговата "духовност", нито с неговия кръжец.) Не може да наричаш някого бездуховен, само защото не желае да се присъедини към пошлите игри на виртуална любов с непознати. Ако искаш от някого близост, не се опитвай с взлом да се промъкнеш анонимен в съзнанието му, духовният не би постъпил така. Той би застанал открито пред него и би му казал какво иска. Дори е жалко да го пиша, но духовният човек не би се възползвал от писма на жена, писани до друг, дори да ги е намерил захвърлени на пътя, за да я заблуждава. Мен виртуалната  "любов" не ме удовлетворява. И това е мое право.

           Често много информирани говорят за духовност. Но разбира се, поставят на първо място точно материалната обвивка. Защото тя е носителка на видимата красота. Макар да знаят и цитират Екзюпери, че най-красивото е невидимо за очите т.е. най-красивото е чистотата на духа, красотата в човешките взаимоотношения. Демонстрирането на това и други подобни знания се нарича фалш, лицемерие, а не духовност. Правете секс, обичайте се, подарявайте си топлина, брошки, фотьойли, коли, но не наричайте пошлостта Любов. Тя не вирее в пошлост и лъжа. Не съществува задкулисна любов. Любовта не може да живее в тайна. И духовният човек го знае. Любов значи да си готов да подариш живота си.

          Тук са регистрирани хора с претенции за духовност. Но духовните хора не се бият и изяждат помежду си. Най-важният въпрос, който стои сега пред всеки духовен българин, е бъдещото съществуване на България. Но никъде не видях литературен конкурс на тази тема. Поетите пътуват към звездите. Може би, защото  вече са се освободили от материалната си обвивка. Възможно е. Но сигурно на сутринта, когато се върнат от звездите и пред тях изниква въпросът за хляба, сиренето и бъдещето им съществуване. Само че, разбира се, въпросът най-често стига до бъдещото им персонално съществуване. Никъде тук не прочетох апел за обединяване на творците срещу кича и пошлостта в изкуството, срещу чалгата и порнографията, която триумфиращо и безпрепятствено шества и руши духовни и нравствени ценности, срещу наркоманията, която убива. Медиите, най-мощният инструмент за манипулиране на съзнанието, са превърнати в инструмент за пари и бизнес и никой от «духовните» им собственици не си дава сметка каква огромна, непоправима и непростима вреда нанася. Важни са парите! Духовният човек би търсил начин да се бори с пошлостта, не би затънал в нея. Би направил тази борба смисъл на живота си.

          Всеки човек иска или не иска е изграден от материя и за да съществува се налага да се грижи за нея. Но мярката за духовността е силата на духа. Сенека казва: «Най-голямата власт е властта над себе си.» Изправяли ли сте се пред непреодолимото желание да умрете. Тогава, когато смъртта ви се струва спасителна и удобна за бягство, единственият начин да се освободите от непоносимата, задушаваща душевна болка от безвъзвратната загуба на най-близкото ви същество. И да надмогнете това желание  и оная болка, която го е причинила, защото сте отговорен за материалното съществуване на други човешки същества, за живота им. Аз познавам такъв човек. И той не притежава цялото знание на света, но притежава оная божествена духовност и сила, която е спасила българската нация през вековете и която в момента все повече безвъзвратно изчезва.

          Най-често понятието духовност се свързва с Бог, религия, църква, познание. Но какво е Бог? Той не е материя, той не е формална вяра в един или друг месия, той не се намира в църквата, той е Дух, съвършеният Дух, а познанието е онова притежание на разумния човек, което е Пътят към това съвършенство. Пътят, който е Любовта. Не информацията, а познанието и не плътската любов, а Любовта към ближния, хуманността. Да трупаш информация в мозъка си без да я осмислиш и да се биеш в гърдите колко много знаеш, когато си готов всеки момент да забиеш нож в гърба на някого и да се биеш в гърдите колко много знаеш, но все пак вършиш предателство, и знаеш толкова много и даже всичко на този свят, че си направо божествен и можеш да си позволиш да си играеш с живота на други хора, все едно, че са фигурки на шахматна дъска... Това е високомерие, егоизъм и цинизъм, които само бездуховния може да си позволи.   

          На земята няма съвършени хора. Ние сме тук, на нея, защото нашият дух е несъвършен. И моят, и твоят, и всеки. Някой по-малко, някой повече. Но по-съвършеният не удря никога пръв. Още по-съвършеният не удря никога. А най-съвършеният си подава и другата буза, когато го ударят. Но той се нарича Бог.