Думите

Нанизът от думи прави гердана, с който се окичваме и вървим между хората. Говорният ни език е показателен за нашия характер и настроения. Употребяваме най-различни съчетания от думи и изречени с добро намерение, постигаме успех в общуването. С един звук можем да предизвикаме съответстващи реакции у околните.

Можем да галим с благи слова, да предизвикваме революции с възторжени възгласи, можем да празнуваме победи или да сринем и очерним някой, който ни е подразнил.

Силата на изречените думи се предава от нас към хората. „Езикът кости няма, но кости троши!”

Една дума, произнесена тихо или високо, има различно въздействие – звучи като молба или заповед, а никой не иска да слуша заповеди, защото го сковават.

Като поднесем с уважение всичко, което имаме да кажем, печелим добро отношение и не нараняваме нито себе си, нито някой друг. „Блага дума железни врата отваря!”

В годините се натрупаха много чуждици, които използваме, дори и да не знаем значението им, само да се покажем, че сме интелигентни.

Също така грубостта помежду ни се изразява с гаврещи и непристойни сравнения с животни, боклук и какво ли не – изобретено от някой и пуснато в обръщение. По телевизия и радио се сипят „бисерни изрази”, с цел оригиналничене. Цветущо се предават реклами и новини.

Децата ни слушат и възприемат нашия език, обиждат се помежду си и обидите прерастват в бой.

Колко добре ще бъде да се замислим, преди да изречем нещо и да преценим дали ни харесва и ако ни харесва, тогава да го насочим навън. Да удостояваме себе си и хората с най-добрата си реч. Да използваме почтени съзвучия, с които ще носим радост на слушателите ни.

А това ще ни дари с удоволствие, ще почувстваме вълшебството и красотата на всяка дума!