Душата на един ангел.

2.03.2018 г., 1:02 ч.

Есета » Лични

1189 2 2

На вън вали сняг на парцали, студ както никога до сега. А сърцето ми навярно замръзнало е и се е превърнало в буца лед. Толкова красиво се сипе снегът, че пълни очите ми с радост. Само че душата ми е сива няма кой да чуе мелодията ѝ. Ще погледнат ли очите ми отново с любов? А сърцето ще обикне ли отново нечие друго? Не искам вече да обичам, не искам и повече да разбирам какво е любовта! За да не ме боли повече, ала ако някой ден някой ме обича, нека да ме обича с цялата си душа, защото душата на ангелите е красива. 😇😊

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

LiaNik (И.К.)

2018-03-02T14:17:08+02:00

Можеш повече, отдели си свое време само за писане.Поздрави и от мен.
written-springs (А.Д.)

2018-03-02T14:14:51+02:00

И това ще стане! Поздрави