В навечерието на един от най-големите християнски празници – Рождество аз крачих бавно по алеята отрупана със сняг, не бързах, никой не ме чакаше, бях сама.

Докато вървях през празничната нощ, лутайки се от едната крайност в другата, се загледах в небето, над мен блещукаха множество звезди, една от друга по-хубави. Звездите сякаш ми се усмихваха и ми казваха здравей, но не ми се мислеше за звезди, за нищо не ми се мислеше и снегът ме щипеше по лицето, не виждах смисъл в нищо.

Духна силен вятър, шалът ми изхвърча и хукнах да го гоня, беше се приземил в краката на един скитник, опитващ се да се сгрее с клечки кибрит. Лицето му беше старо сбръчкано, но излъчваше спокойствие и топлина,излъчваше човечност. Той ми подаде шала,но аз му го оставих, очевидно имаше по-голяма нужда от него. Продължих по пътя си и отново съгледах звездното небе над мен, стори ми се, че сега има повече звезди. Гледах го колко е красиво, звездите блестяха и се замислих за красивите и истински неща в света, въпреки болката, гнева, злобата на хората. Всичко красиво е резултат от силата над нас, а ние сме най-висшето Божие творение, тогава нека се държим като такива. Не луната, не слънцето, нито дори красивите звезди, които продължаваха да блестят в нощта, а човекът. Какво би станало, ако нямаше Бог, ако не спазвахме вътрешния си законен морал. Нима щеше да има смисъл?...

Да бъдеш или да не бъдеш? Да продължиш напред, въпреки трудностите, въпреки камъните, които постоянно те спъват и се изпречват на пътя ти, точно когато най-малко очакваш или да се предадеш, да се отчаяш и застинеш в меланхолия, както бях направила аз? Тогава защо има толкова убийства, изнасилвания, кражби, лъжи, мъка, болка, омраза, несправедливости… Защото все още има хора, които не си признават, че са слаби и не могат да се справят сами, все още има хора, които се отричат от Бог, тези хора никога няма да намерят себе си, смисъла да продължат, когато са пред изпитание, защото де факто се отричат от себе си. Когато се отречем от Бог, никога няма да можем да намерим себе си, нали Бог е вложил частица от Себе Си в нас. Тогава ми се прииска да съм друга, да живея по различен начин, поисках го силно и вярвах, че мога, не бях сама Бог беше с мен, стига да Го исках. Тогава усетих, че нещо в мен се роди, не просто се роди, а се възроди,бях изгубена и се намерих, разбрах, че човек се ражда два пъти, един път физически и втори път духовно.

Тази нощ открих себе си, вътрешното си аз, нима не мога да не се възхитя на звездното небе над мен и моралния закон в мен, както е казал Кант, преди толкова много години.