Фундаменталният въпрос на живота – „Да бъдеш или да не бъдеш”, поставен от Шекспир през 1601 г., в наши дни бива разработен от Ерих Фром до „Да имаш или да бъдеш”. По същия критерий можем да разграничим два основни вида свобода – (1) да имаш свобода или (2) да бъдеш свободен.
Притежанието на свобода коренно се различава от състоянието да бъдеш свободен. Нейното притежаване предполага получаването и от някого, а даването на свобода винаги се е свързвало с ограничение, в замяна на някаква сигурност. За тази сигурност съвременният човек заплаща с целостта на Аз-а си.Опитвайки се да избяга от самотата, страха и безсилието, той жертва своята индивидуалност и способността си да мисли, за да се превърне в личност, каквато се очаква да бъде. Той подменя личността си с псевдоличност. Макар и привидно свободен, съвременния човек бива ограничаван от анонимните авторитети – общественото мнение и „здравия разум”. Можем ли да твърдим, че за съвременния човек, свободата е проклятие? Бреме ли е свобод ...