Морето е обидено. Казаха му, че ще пресъхне... И то се вгледа надалеч...
Там, в средата, стърчи кулата на двореца. Това стърчане как... о, как обичаше то... да усеща... твоето... желание...

Мисълта отива в двореца. В който има хиляда спални...

Ето една... където канещи открехнати розови завеси ту прикриват, ту замрежват погледа, устремен към замечтаната нежна постеля. Под, таван и небе сякаш са слети. Галят се. Дълго и взаимно. Стените са облепени с пролетни копнежи. Разхвърляни из стаята се протягат кадифени стенания. Долавя се тих ромон на падащо влажно бельо. А в ъгъла... на хълбок е легнала сдържана страст, самогъделичкаща се по коремчето...

Ето друга... където от тавана сякаш светят дванайсет слънца. Като слънчогледи, обърнати към тях, се гушкат две златни възглавнички и сладко си говорят за нежния мъх и гладкото мъничко хълмче. От прозорчето любопитно наднича сияен лъч и върти жадните си очни орбити около мокрите от пот и вдъхновение орнаменти на житеножълтия паркет. Галят се. Дълбоко и горещо. Сиянието се предава на четири очи. Чак лъскавее, сякаш след дълго и напоително намазване с ванилов сироп. А в ъгъла... скръстила ръце, тиха завист събира със свенлива шепа слънчевите лъчи и се гали. Сама.

Ето още една... където кървавочервени чаршафи се увиват един в друг и отброяват трескаво нетърпелив туптящ пулс. Ритмично насищане, последвано от луд копнеж и неистови крясъци, излизащи от гърлото на тумбесто шишенце, търкулнато и разсипано по червения под. Унесът обладава мощно бродираните дантели и ги плъзга треперейки по червеникавите пулсиращи косъмчета. Галят се. Силно и докрай. Ритъмът клати четирите крака на яростно почервенелите извивки. А в ъгъла... отдавна чакан екстаз следи чаршафите и се извива в техния пулс.

Ето и тази... където леглото стиска изплашено своите бели дипли. Страхливо се подават изпод тях две омърлушени и прашни бели възглавнички. Тихичко, пълзейки, се прокрадват по плюшения под тъжни самотни ласки. Галят се. Безмълвно и чуждо. По стените бавно се стичат нечути пресилени въздишки. Мрачно блестят стъкълца от гола счупена чаша. А в ъгъла... скръбно седи бяло късче любов и крие лицето си с посивели ръце.

Ето това е дворецът... с хилядата спални и една счупена чаша...