Дъх, спотаен за утре
Уличките в центъра на София. Старите къщи, повечето порутени. С малки балкончета, а-ха да паднат. Зад зидани огради - старите им дворове. Влюбена съм в тези пейзажи - фрагменти в моя живот.
Покрай високия зид са нападали листа от бръшляноподобно растение - в различни нюанси на червеното, до бледорозово или бягащо към оранжевеещо... На ъгъла е кръчмичката "Папа Джо" - в стил ирландски пъб, а вътре - бирата, кехлибарено приканва... До желязната порта с орнаменти всеки ден се излежават две бездомни кучета... на тротоара намирам малко ключе, от някоя стара, малка вратичка, малко по-голямо от нокът... Купувам си кафе от кафенето срещу къщата, в която работя. Дърветата, старите, високи дървета, старата сграда на детската градина, с комини с покривчета като на къщички, пометеният двор и пясъчника в градината, през който минават котките от региона - всички тези малки детайли, ме омайват.
Късното следобедно слънце, осветяващо улицата, по която вървя. И купола на църквата. Лъчите на слънцето, топли, блестящи, си пожелават желания, отпиват кафета с късметчета в чинийките...
И всеки миг, леден, арктически, скърцащ в снега или зноен, притихнал в лятната омара, е спомен - в чашата с черен чай, в дъждовен ден и в дъх, спотаен за утре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
