24.06.2009 г., 10:51 ч.

Дъжд 

  Есета » Любовни
1266 0 0

Очаквам те, така неистово те искам тук, сега... Черна е нощта... Звездите тайнствено се спотаяват зад облачетата и шепнат любовно, те тръпнат за теб... Ревнувам те от тези уж свенливи кокетки, защото изгарям за теб, за бурното ти пристигане, за вятъра, който ще донесеш, за твоите капки, които като ледени целувки ще милват лицето ми и цялата мен... За тебе чакам в този късен час, излъгана оставам, вятърът самотен е без теб... но аз не спирам да вярвам, че след миг ще плеснеш с водната си перелина и ще се вплетем в един неземен валс... Аз чувам ги, безбройните ти обожателки, как стенат, но никога не ще са с теб те, каква ирония - те искат те, но никога не ще те докоснат - кога сте виждали пороен дъжд в безоблачно небе? Тишина... и ето, идваш ти, любими... в ласките ти цялата ще се отдам... а ти води ме, аз ще дойда с теб... Оставаш ме без дъх, това обичам в теб - студени устни, целуващи със жар... тъй страстен, силен и безмилостен си в обичта си към мен, а аз съм твоята вярна, ти си единствен за мен...

© Сомбра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??