4.09.2010 г., 8:23

Един дъх

2.3K 0 1

Представям си как вали онзи, топлият дъжд през лятото, с едрите капки. Вали силно. Аз и ти сме там. Със сигурност има море от мое ляво/ твое дясно. Не сме на пясъка. На паважа сме. С лице един към друг. Прегръщаме се плахо. Привличаме се. Ръката ми минава през мократа ти коса. Затваряш очи. Леко се навеждаш. Аз съм там. Чакам тази целувка толкова отдавна. Нежна целувка, караща мига да спре. Капки вода се стичат покрай лицата ни. Все по-бавно. Защото дъждът е спрял. Продължаваме да стоим прегърнати. Аз - допряла буза до рамото ти, а ти - устни на челото ми. Усмихваш ли се? Не знам, все още съм със затворени очи. Дишаме в един ритъм. Един дъх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Смела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...