4.09.2010 г., 8:23

Един дъх

2.3K 0 1

Представям си как вали онзи, топлият дъжд през лятото, с едрите капки. Вали силно. Аз и ти сме там. Със сигурност има море от мое ляво/ твое дясно. Не сме на пясъка. На паважа сме. С лице един към друг. Прегръщаме се плахо. Привличаме се. Ръката ми минава през мократа ти коса. Затваряш очи. Леко се навеждаш. Аз съм там. Чакам тази целувка толкова отдавна. Нежна целувка, караща мига да спре. Капки вода се стичат покрай лицата ни. Все по-бавно. Защото дъждът е спрял. Продължаваме да стоим прегърнати. Аз - допряла буза до рамото ти, а ти - устни на челото ми. Усмихваш ли се? Не знам, все още съм със затворени очи. Дишаме в един ритъм. Един дъх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Смела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...