4.09.2010 г., 8:23 ч.

Един дъх 

  Есета » Любовни
2022 0 1

Представям си как вали онзи, топлият дъжд през лятото, с едрите капки. Вали силно. Аз и ти сме там. Със сигурност има море от мое ляво/ твое дясно. Не сме на пясъка. На паважа сме. С лице един към друг. Прегръщаме се плахо. Привличаме се. Ръката ми минава през мократа ти коса. Затваряш очи. Леко се навеждаш. Аз съм там. Чакам тази целувка толкова отдавна. Нежна целувка, караща мига да спре. Капки вода се стичат покрай лицата ни. Все по-бавно. Защото дъждът е спрял. Продължаваме да стоим прегърнати. Аз - допряла буза до рамото ти, а ти - устни на челото ми. Усмихваш ли се? Не знам, все още съм със затворени очи. Дишаме в един ритъм. Един дъх.

© Смела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??