----------------------------

24.11.2005,Четвъртък

----------------------------

           Как искам сънищата да са истински! Само така ще мога да бъда щастлива, когато си поискам! Ще позная истинската любов, ще знам кой ми е приятел, кой ми мисли злото, кой ме обича... Когато сънувам изпитвам истински чувства – радост, щастие, смях, тъга, сълзи, любов, страст, мъдрост, унижение, безпомощност; чувствам, че живея в един алтернативен свят.

            Един път сънувах един сън, който открехна нещо в мен. Беше зимен ден, едно пусто бяло поле и една дървена къща, в която сме затворени няколко човека и не знаем какво да правим... Търсихме изход от ситуацията и аз изведнъж се оказах навън. Всичко сякаш се рушеше, все едно идва Края... В този миг небето се отвори и една мека, топла, божествена светлина се спусна отгоре... Един искрящ ангел беше над мен... Не виждах толкова някакъв образ, колкото усещах просветление на разума, извисяване на духа, беше ми толкова леко и красиво на душата, сякаш летях... Обзе ме някакво спокойствие, примесено с възхищение и мисълта, че това е добро. Тишината някак си звънтеше с меден глас в ушите ми и аз се почувствах защитена. Толкова щастлива и свободна бях в този миг!Усетих се в сигурни ръце и узнах, че някой ме закриля! Мисълта, че някой те обича и мисли за твоето добро е толкова вълнуваща и интимна, колкото е е изпитването на първата истинска любов в живота ти!

             След като се събудих, мисълта за ангела, който „видях”, се запечата за дълго в съзнанието ми и известно време осмислях всичко, което „преживях” ...Сънят е някакво вътрешно преживяване на душата, което те кара да вярваш в своите мечти, идеали, копнежи. Той ти дава сили да продължиш да преоткриваш себе си и да вървиш напред. Но все пак всичко е сън!... Не е реалност... А защо не беше?... Няма да забравя какво чувство ме облада снощи*, когато сънувах един твърде неосъществим сън!... Той беше отражение на дълбините на моето подсъзнание, съхранило моите копнежи!...

             Днес съм поела нов път – труден и дълъг, може би, но направила своя избор да съградя сама своя живот, осъзнавайки какво притежавам и какво съм изгубила, аз чакам момента на своето щастие – такова, каквото го познавам от сънищата... А дотогава – остава само сладкия спомен от излюзията на любовта, във всичките й проявления...


-----------------------------------
*бел.на автора -  веднага на следващия ден написах за впечатленията от съня си, за да пренеса колкото се може повече подробности.