8.04.2006 г., 10:07

Един мъж и една жена

2K 0 3

 

 

     Отношенията между един мъж и една жена са като книга, която двамата са започнали да пишат и четат заедно, спрели са до някоя от страниците или са решили да стигнат до нейния край. Това е книгата на техните спомени, която всеки препрочита на своето последно легло. 
     Когато пожелаят, те винаги могат отново да я прочетат изцяло или да разгърнат само техните любими места. 
Ако, обаче, мъжът започне да се хвали с постигнатото, каквото и да е то, той превръща жената в “прочетен вестник”, а тази вещ всекиму е излишна. Затова истинските мъже винаги предпочитат дискретността и уважението към онази, която ги е дарила поне с един миг на щастие. 

     От своя страна само истинските жени могат да оценят това поведение, докато останалите се прехласват от самохвалците.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не може наново да се започне! Книгата е започната вече! Може би единият може да се опита да я запали, но пламъкът от нея ще изгори и него... А тя ще остане, защото се намира и у другия...
  • "Когато пожелаят, те винаги могат отново да я прочетат изцяло или да разгърнат само техните любими места."
    Или може би да започнат да пишат книгата наново... заедно... Единият ще съчинява, другият - ще допълва. А когато техните отношения са в хармония, тогава единият ще започва изречението, другият - ще го завършва...
    Или пък в музиката... Заедно да композират музикална пиеса, но... без заключителен акорд...
  • Благодаря! Вярвам в това!

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...