Apr 8, 2006, 10:07 AM

Един мъж и една жена

  Essays
2K 0 3

 

 

     Отношенията между един мъж и една жена са като книга, която двамата са започнали да пишат и четат заедно, спрели са до някоя от страниците или са решили да стигнат до нейния край. Това е книгата на техните спомени, която всеки препрочита на своето последно легло. 
     Когато пожелаят, те винаги могат отново да я прочетат изцяло или да разгърнат само техните любими места. 
Ако, обаче, мъжът започне да се хвали с постигнатото, каквото и да е то, той превръща жената в “прочетен вестник”, а тази вещ всекиму е излишна. Затова истинските мъже винаги предпочитат дискретността и уважението към онази, която ги е дарила поне с един миг на щастие. 

     От своя страна само истинските жени могат да оценят това поведение, докато останалите се прехласват от самохвалците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не може наново да се започне! Книгата е започната вече! Може би единият може да се опита да я запали, но пламъкът от нея ще изгори и него... А тя ще остане, защото се намира и у другия...
  • "Когато пожелаят, те винаги могат отново да я прочетат изцяло или да разгърнат само техните любими места."
    Или може би да започнат да пишат книгата наново... заедно... Единият ще съчинява, другият - ще допълва. А когато техните отношения са в хармония, тогава единият ще започва изречението, другият - ще го завършва...
    Или пък в музиката... Заедно да композират музикална пиеса, но... без заключителен акорд...
  • Благодаря! Вярвам в това!

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...