7.09.2010 г., 22:03 ч.

Един нов свят 

  Есета » Философски
2053 0 0

                                                        ЕДИН НОВ СВЯТ

 

В момента нямам представа как да започна и какво да пиша, просто ще излея всичко, което чувствам. Няма нищо по-болезнено от това да усетиш как всичко около теб се срива и единственото, което имаш, е една празнота, единственото, което чувстваш – самота и болка. Чувства, разкъсващи те бавно и агонистично отвътре. Знаеш, че това е едва началото за изграждането на един нов град, изпълнен с щастие, но ще имаш ли сили да го изградиш, след като си сам-самичък, нямаш подкрепа от никого и знаеш, че той отново ще бъде разбит само за няколко минути, а може и по малко. Има ли смисъл във всичко това - да гледаш как всички около теб са щастливи, разказват ти за любовите си, за случките си, а ти просто се усмихваш и се смееш, опитвайки се да скриеш мъката, гризяща те отвътре. Искам, да, наистина искам да мога да изразявам радостта си, но можеш ли да направиш нещо, което не си правил от толкова време, че си забравил как става?

 

 

 


© Демиа Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??