12.10.2008 г., 20:14

Един от многото

2K 1 2
1 мин за четене
 

Днес на мода е да си един от многото. Важното е да си нечие копие, за да се впишеш в дадена среда. Вървим по улиците, срещаме хора и започваме да се питаме дали не виждаме двойно, защото хората са загубили индивидуалността си и са се превърнали в роби на обществото.

Но нали животът е като театъра, всеки нахлузва маска и играе поставена роля. След време обаче ролята се изтърква и омръзва и тогава започваме да се питаме - За какво беше всичко това? Какво променихме в живота си и какво променихме в себе си?

Подражанието е велика сила, която владее и която може би винаги ще владее живота на хората. И това ще продължи докато не осъзнаем, че и ние имаме призвание в този живот, че сме предопределени да променим нещо, колкото и малко да е то. Човек е толкова силен, колкото са силни мечтите му, нали? Мечтите обаче са за хора, които се страхуват от реалността, хора, които се страхуват да поемат живота в свои ръце. Всеки се страхува от неизвестното, това е ясно, но ако се страхуваме да погледнем напред и да продължим, тогава оставаме заклещени в действителността, вярвайки, че съдбата ни е приготвила велики неща. Да чакаш нещо да ти се случи, защото вярваш, че ти е предначертано, е все е едно да чакаш смъртта. Да се бориш, значи да си готов да загубиш всичко, за да успееш. Тогава и само тогава всичко, което извоюваме, ще има смисъл, ще има стойност.

Искрено вярвам, че всеки човек има място в този свят, че има предназначение и това прави всеки един от нас уникални. И тогава - Защо да бъдеш един от многото, когато е достатъчно само да бъдеш себе си...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...