Един срещу всички

Това съм Аз! Това си Ти! Това е Той/Тя !

    Не си ли попадал в ситуация  всички да са срещу теб. Досущ като на боулинг пистата - или събаряш  „кеглите" или отиваш в улея. Звучи доста крайно, но май това си е реалността. За да вървиш напред, трябва да побеждаваш или поне да не бъдеш отстранен от играта. В настоящата българска "джунгла" май си имаме доста от синдрома „един срещу всички"- в обществото, в политиката, на работното място, та дори и в градския транспорт...                            

     Като че ли в момента мотото на политическия ни живот не е „Обединението прави силата", а именно въпросната фразичка „Един срещу всички". Предстоящите евро-избори доста разбуниха духовете и иначе най-често спокойния политичиски живот в пленарната зала (да не кажа „спящ")и извън нея се е превърнал в ожесточена борба (характеризираща се с „плюене" един-друг и скандали на чий концерт ще пеят Азис и Ивана). Съвсем нормалното политическо съревнование се превръща в мръсна игра, пълна с позьорство, показност и подмолни ходове и естествено всеки сам за себе си. Да се дълбае в дебрите на българския политически живот е доста сложничко, пък и не се знае от къде какво ще изскочи, така че „до тук" с политическия филм „Един срещу другите".

   Първоначалният прочит на заглавието не би могъл да не тласне размислите ми в посока на наскоро стартиралата игра по Нова ТВ.  Гледайки го, не можах да се оттърся от усещането, че има нещо сбъркано в цялата тази олелия, викове, тропане, блъскане и арогантно държание. И не можеш да не се запиташ - „Това ли е представата за интелектуално-забавно предаване".  Явно „да".  Явно изначалния човешки инстинкт и стремеж да се изправя срещу други хомосапиенси, мерейки сили (и естествено, опитвайки се да припечелиш някой лев) е водещ, но конфликтът в случая е не толкова на ниво интелект, колкото на ниво провокации и обиди.

    Но както добре си знаем, в България всеки се опълчва срещу всеки, българинът винаги е прав за себе си, а другите грешат, винаги прави нещата по верния начин, а другия бърка и тази ситуация на хаос нито е от вчера, нито ще свърши утре. Тук „всеки луд с номера си " и ако мине -„добре", ако пък „не"- „следващия път".  И май това „единачество " ни е проблема. Българинът (мнозинството, всяко правило си има изключения) е индивидуалист, винаги е в позиция „срещу другите", може би най-трудно му е да е в колектив, да е с някой. Не за друго, а защото винаги го е страх да не бъде прецакан (страх, който не е без основание).

   Един доста наболял проблем е „Войната по пътищата". Та не сме ли и на пътя „един срещу всички". Черната статистика е меко казано - разтърсваща. Липсата на солидарност между шофьорите, изнервящата пътна обстановка, влошават и без това лошата ситуация. Никога не знаеш откъде ще се появи поредният  „цар на пътя", профучаващ с 200км/ч.

   Като се замисля, май спокойно можем да си лепнем етикета „Един срещу всички"(та дори и „всеки срещу всеки"). Като че ли това е заложено в манталитета ни, желанието  винаги да сме  „анти", винаги да сме „най".  А какво стана с мускетарското мото „Един за всички, всички за един"? Май събира прах на страниците на Дюмановия роман. Тъжно, нали?!!  В съвременния роман - разединението надделя над обединението.

А какво ли става на финала...?!?!