23.12.2006 г., 7:51 ч.

ЕДИН ВЪЗМОЖЕН СВЯТ /към хората на 20 / 

  Есета
1758 0 12
4 мин за четене

 

            Това е моят Коледен поздрав за всички млади хора, които посещават този сайт.

 

 

ЕДИН  ВЪЗМОЖЕН  СВЯТ

 

 

         Зад гърба си човечеството има много хилядолетия. На прага е на следващото. Какво трябва да направим НИЕ, за да живеем в един по-добър свят?

          ДА СЪБОРИМ СТЕНИТЕ!!!

          Стените, създавани хилядолетия, за да разделят хората. Стените вътре и извън нас.

          Аз съм на 20 - БЯЛА жена. Ти си на 20– ЦВЕТНОКОЖ.Това е първата стена, която трябва да съборим. Защото синя кръв няма – цветът на кръвта, която тече и в моето и в твоето сърце е червена.

         Аз съм на 20 - ХРИСТИЯНКА. Ти си на 20- МЮСЮЛМАНИН. Това е втората стена, която трябва да съборим. Защото Бог е един и всеки Го носи в сърцето си. Нарича се ЛЮБОВ.

          Аз съм на 20 - българка. Ти си на 20 – германец, иранец, пуерториканец. Това е следващата стена, която трябва да съборим. Защото ГРАНИЧНИТЕ БРАЗДИ са само болезнени рани по тялото на майката земя.

          Аз съм на 20, говоря български. Ти си на 20, говориш на хинди. Това е още една стена, която трябва да съборим, защото ЕЗИКЪТ на Любовта и Доброто е един.

          Тогава, когато съборим тези стени, ти ще вземеш моята бяла ръка в твоята черна ръка, ще влезем в единствения храм на единствения Бог - храма на Любовта, ще ми кажеш “Обичам  те” на единствения език и от развалините на съборените стени ще построим един по-добър свят. Свят без граници вътре и извън хората. Свят, в които ще живеят децата ни и децата на техните деца. Аз вярвам, че можем да го направим.

         Приятелю, повярвай и ти, че този свят е възможен !!! И нека да си подадем ръце с мир и любов в сърцата, защото бъдещето е наше !!!

 

                                                                              1999г.

© Даша Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, на които коментарите им са искрени. Да, Атанас, стените са вътрешни. И най-здравата от тях е лошотията. Пожелавам ти това прекрасно дете, което имаш да живее в един по-добър свят. Дай Боже повече разум и добрина на хората!
  • Я, колко жълтички усмивки е предизвикало написаното! Дори и само заради тях си е струвало да го напиша!

  • Стените... са вътрешни.
    Проблема идва от вътрешния свят, от вътрешното израстване, но естествено и от силното влияние на заобикалящата ни среда.
    Много ми хареса есето ти! То всъщност е импресия, мисля
    Светът се променя и ще се променя винаги...
    Статично положение не е имало и не ще има!
    От нас зависи накъде...
    С оптимизъм и надежда:
    Атанас
  • хехе уау! може би за първи път нещо от този сайт проби критичната ми настойка да чета и давам мнение... проби отвъд безразличието ми и ме докосна
    рядко се усмихвам на есета Даша, а твоето ще ме държи усмихната дълго време, защото подаряваш надежда и вяра
    леле, колко глупаво звуча! но поне съм искрена
    благодаря за това есе!
  • Хах благодаря на теб също да ти е честита
  • На мен ли го казваш, момиче! Но се радвам, че едва на 15 вече си проумяла толкова фундаментални истини за живота. Поздравления за теб и Честита Коледа.
  • Много си права, но много неща са правилни, въпреки това човека не винаги е способед да разруши стените. Един не стига да събори една стена...
  • Много хубаво си го казала, Даша. Поздравления!
  • Романтико, аз съм на 5х20 - скоро ги навърших. Написах това за дъщеря си в навечерието на третото хилядолетие. Явор, зная, че е прекалено оптимистично, но мисля, че това е пътя към един, на първо време поне малко по-добър свят. Колкото до енергийния заряд - дано! Дано поне ония, които го прочетат да разберат закона, който би обезсмислил всички останали закони, ако го спазвахме - "Не прави никога на другите онова, което не искаш да ти се случи." Ако всеки, преди да извърши нещо си задава простичкия въпрос "Как ще се чувствам аз, ако ми сторят това?" и ако си отговори "Зле", се откаже от действието си, светът щеше да е по-добър. Всички искаме да живеем в такъв свят, но само и единствено ние можем да си го направим. Пожелавам на всички здраве, защото то е най-важното, за да има живот и весели празници!!!
    Даша
  • Приятелю, повярвай и ти, че този свят е възможен !!!

    Иска ми се да го вярвам...но...

    Но есето, като художествена стойност
    и енергиен заряд е много успешно!

    Радвам ти се*
    Поли
  • Прекалено оптимистично. Но красиво!
  • Прекрасно есе си написала, Даша!!!
    Аз съм на 20+20 и още малко, но го прочетох и страшно много ми хареса!!! Мисля си, че всичко това важи с пълна сила за всички хора.
    Весели празници!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??