Една история, една любов, една мечта!

         Срещнахме се съвсем случайно, през един студен ноемврийски ден и като казвам срещнахме се, нека не оставате с впечатлението, че било среща в буквалния смисъл на думата. Става въпрос за това, че както всеки ден, се рових из сайт за запознанства, когато установих, че едно доста привлекателно момиче ми е гледало профила. Доста се почудих дали да изпратя съобщение или просто да погледна и аз нейния профил. След дълго мислене реших, че като за начало просто ще върна визитата и ще ù прегледам профила, смея да кажа, че останах доста впечатлен от това, което видях. Момичето бе на 19 години, а красотата бе нещото, което се забелязваше от пръв поглед, толкова естествена, но предполагам тази красота беше съвкупност от няколко компонента – прелестна усмивка, кестеняви нежни очи и удивително телосложение. Когато съберем тези неща, се получава точно тази красота, за която споменах.

         Вечерта, когато се прибрах от дома на моите родители, отново посетих този сайт и за мое най-голямо учудване имах съобщение. Усетих как в мен се преплитат чувства от рода на радост и лек скептицизъм, сега ще се попитате защо, ще ви отговоря, защото в този сайт често се случваше да се пращат реклами за предстоящи партита. Когато отворих пощенската кутия, радостта ме обзе на 100%, защото писмото беше точно от това момиче. Тя се беше решила да направи първата стъпка, която аз реших да не направя. Отворих писмото, а вътре пишеше: “Добър вечер! Как си?” Почувствах се адски щастлив и нямаше как да не го изпитам това усещане, защото освен мен и много малко от приятелите ми знаеха през какво бях минал. Този път без колебания реших да отговоря на писмото и веднага драснах 2-3 реда, като се опитвах да запазя културния смисъл от първото писмо. Както може би се досещате, кореспонденцията между мен и това момиче заваля като топъл летен дъжд. Да, стигнахме и до момента, в който разменихме и skype-те, все пак по някакъв начин трябваше да продължим кореспонденцията между нас, а това някак си нямаше как да става в този сайт, защото усещах как лека-полека разговорите ни ставаха доста по-сериозни, и може би ще се съгласите, че за сериозни разговори не е много подходящ такъв сайт.

        Така се стигна до деня, повярвайте ми, не беше никак лесно да стигна до този ден, в който въпросното момиче се съгласи да излезем. Ще ви излъжа, ако кажа, че съм бил нервен, просто се стараех да не го показвам. С нетърпение очаквах момента на срещата, за да срещна това прекрасно създание на природата. Да, настъпи дългоочакваният момент. В началото, както на всяка подобна среща, го има моментът на мълчанието, всеки от двамата се чуди какво да каже, докато някой не се престраши да попита “къде ще отидем”. Както може би се досещате, отидохме във възможно най-близкото кафе, за да не губим от безценното време, което, повярвайте ми, беше доста малко. Там нещата бяха доста интересни: момент на престрашаване, след това говорене на тема “теория на общата вероятност”, докато в един момент усетихме как двамата се държим за ръце. От моя страна нямаше никакъв проблем, но на момичето видимо ù беше странно, и то не заради друго, ами заради това как и с каква скорост се развиват нещата между нас, не мога да си изкривя душата и да кажа, че не ми беше хубаво, защото отново ще ви излъжа. Чаках този миг с голямо нетърпение, опитвах се да я накарам да дойде по-близко до мен, само и само да се уверя, че е истинска, а не е поредният ми сън, защото тя беше съвършена красота, преплетена с детска невинност. Отне ми много време, може би защото и тя беше изнервена от тази среща, но накрая тя беше в прегръдката ми. Почувствах се толкова спокоен и щастлив, че загубихме всякаква представа за времето. В мига, в който и тя забрави за своята изнервеност, всичко си дойде на мястото, нежни прегръдки, придружени от страстни целувки, какво по-хубаво от това, сигурно се питате. Ще ви кажа, единственото по-хубаво от това е двамата влюбени, които споделят тази идея и не престават да се борят за мига, в който отново ще бъдат един до друг, отново прегърнати, отново целуващи…