Пролет. Ухание на разцъфнали дръвчета и цветя се носи из въздуха. Всичко се съживява след дългия зимен сън. Ражда се нов живот и нова надежда за по-добро развитие. Разхождам се из парка, а хората покрай мен ме подминават и не виждат тъгата в очите ми. Толкова са безлични и материални, толкова са слепи за красотата, която ги заобикаля. Иска ми се да им изкрещя "Спрете и се огледайте!
Вижте дърветата, които се прераждат заради вас, вижте птичките, които пеят за вас, вижте красивото във всяко малко нещо. Вижте сълзите ми, които се стичат по нежното ми лице, те са от радост. Те са заради това, че всеки ден Бог ми дарява нов живот, за всяка глътка въздух, която изпълва дробовете ми. Те са за хората, които ме обичат и които са ме променили. Щастливите сълзи, които карат всеки човек да се замисли за себе си и за това дали има приятели. Защо хората сме толкова заслепени от материалните неща? Защо винаги, когато загубим нещо и разберем, че не можем да си го върнем, чак тогава разбираме колко ну ...