9.10.2008 г., 21:06

Eдна положителна мисъл...

1.4K 0 1
1 мин за четене

Една стъпка напред! Но колко сигурна е тя? Една стъпка напред, за да избягаш от реалността! А замислял ли си се, защо трябва да го правиш? Защо трябва да избягаш? Не може ли просто да останеш тук и да се справиш с каквото е нужно? Да избягаш е най-лесният начин, но той нищо не решава. Всичко остава след теб, но то все още съществува. Все още изниква в съзнанието ти и ще те притеснява. А защо просто не се отървеш от него?Седни, помисли, разкрий истинската същност на нещата! И тогава, може би ще намериш решение на проблема. Вместо да бягаш, направи това! Ще ти подейства по-добре. Така е наистина. Наистина резултатът ще бъде по-добър. Всеки прескочен проблем не е решен. Той просто е оставен във времето. А оставен във времето, той не е преодолян. Напротив!
Истината е в това, че за да живеем по-добре, трябва да се държим по-добре, да мислим реално и положително. А проблемите ни, те нямат край! Имало ги е, има ги и ще ги има!
Въпросът е в това обаче, да успеем да ги превъзмогнем по-най добрия начин, но в никакъв случай не трябва да бягаме от тях. Това е най-лошото, което можем да сторим!
Затова, винаги се опитвайте да извличате най-доброто от всеки проблем!
Това е първата стъпка към тяхното решение!

P.S. НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЯ БЕЗОБЛАЧНО БЪДЕЩЕ И СВЕТЛИ ДНИ!

                                                                                                             С ОБИЧ: ДИДКА

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Дидка!!!
    Правилно си го почувствала и приела - има ли проблем, карай право срещу него!!!
    Аз те приветствам за тази позиция, защото съм я приела за мой начин на живот.
    Благодаря ти за това хубаво есе!
    Прегръдка!

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...