Не е ли странно как човек се влюбва в най-неподходящия за него партньор? При мен винаги е било така – или ще е някой прекалено кротък, нежелаещ да поеме инициативата, или пък някой сериозен, в чийто живот няма място за риск и приключения. Не мога да кажа, че ми е било скучно с когото и да било от тях, напротив – имали сме своите незабравими моменти. Но всичко е до едно време – след като мине момента на страстта, настъпва сивота и еднообразие.
За един млад човек като мен това е немислимо. Имам нужда от адреналин от време на време. Имам нужда от някой, който да ме подкрепя, който да е с мен във всяка щуротия, която си наумя, а те не са никак малко. Имам нужда от някой, който да ме приема и харесва такава, каквато съм, а не каквато му се иска да бъда. Някой, който да ме обича с цялата ми лудост. Защото аз съм просто едно лудо дете, което не може да потисне желанията и емоциите си.
Надявам се скоро да срещна този някой, защото ми омръзна да бъда изоставяна и неразбрана. Никой не разбира „к ...