Едно изречение

17.08.2011 г., 23:11 ч.

Есета » Други

1993 0 2

Безкраен копнеж и никакви шансове за сбъдване - напоследък никаква отчетливост или паметливост на дните и загуба на всякаква усетливост, и тоя социален инстинкт да се преструвам, и тая лудост да вярвам, че съм нещо по-различно, и тая глупост да се надявам на повече, и още тая детска наивност, че има щастлив край... накъсвам се от невъзможности, от нелепи самооправдания, от излишни консумативи и разходи на енергия, духовна... нямам нужда от пътища, когато мога да летя, нямам нужда от посока, когато съм безпътна, не се преструвам, когато просто искам да крещя, не всяка крачка назад е абдикация, не мога да покрия всички социални нормативи на адаптация, на успеваемост, но това не ме прави по-негодна...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

SmukiSmilee (Десислава Колева)

2011-10-04T23:29:35+03:00

..не искам да се натъжавам, само защото не мога да съм щастлива.

Горе главата и успехът е неизбежен.
mili_bg (Милена Христова)

2011-08-18T08:58:02+03:00

Душевен разпад,болка,самообвинения,нездравословно самочувствие...това е разултата от жалкото себеотрицание...и отвързани надежди!Абе на никой не го пожелавам....!