Едно изречение
Безкраен копнеж и никакви шансове за сбъдване - напоследък никаква отчетливост или паметливост на дните и загуба на всякаква усетливост, и тоя социален инстинкт да се преструвам, и тая лудост да вярвам, че съм нещо по-различно, и тая глупост да се надявам на повече, и още тая детска наивност, че има щастлив край... накъсвам се от невъзможности, от нелепи самооправдания, от излишни консумативи и разходи на енергия, духовна... нямам нужда от пътища, когато мога да летя, нямам нужда от посока, когато съм безпътна, не се преструвам, когато просто искам да крещя, не всяка крачка назад е абдикация, не мога да покрия всички социални нормативи на адаптация, на успеваемост, но това не ме прави по-негодна...
© Мирослава All rights reserved.
