Помня миналия тридесети и първи декември, началото на вече миналата 2010 година, помня как гледах фойерверките, светещи в небето, помня какво си казах, какво си пожелах, помня как в очите ми заблестяха едни сълзи, и те незнаещи защо са там – заради щастието от поставеното ново начало или заради тъгата от края на една година, година, която ми се искаше да е по-хубава, но в крайна сметка се усмихнах, а сълзите се прибраха отново по местата си, чакащи друг повод да се покажат и да запълзят по лицето ми, но тогава не беше моментът за тях, беше моментът да се поуча от грешките си, и да запомня усмивките и най-вече причините за тях. И така с една малко тъжна, но все пак усмивка, започна новата 2010 година.
Какво се случи през тази година ли - какво научих... какво спечелих... какво загубих? Точно в края на 2009 година бях като една черна дупка, чувствах се изгубена, сама, доста сълзи биха го потвърдили, и така с началото на новата година се надявах да намеря себе си. Навърших седемнадесет го ...