Може би никога няма да разбереш колко много те желая, колко много искам да си с мен. Но не! Ти реши, че всичко е една авантюра. Ти реши, че няма смисъл да сме заедно, защото ще си развалим истинското приятелство, което съществува между нас. И аз като наивно малко момиченце се съгласих всичко, което ти реши, защото  и аз исках да си останем приятели. Съгласих се! Но чак сега разбрах, че това беше моята грешка. Най-голямата грешка в живота ми. Грешка, която не мога  да поправя. Обичам те и ти го знаеш, но и аз  и ти знаем, че не можем да бъдем заедно. Не исках да се влюбвам в теб, но не мога да нареждам на сърцето си кого да обича. То решава само. Прости ми, че се влюбих в теб. Не знам кога ще спра да те обичам. Но нека да бъде любовта още дълго в мен, защото знам, че поне тя ми остана. Но... все пак ми прости, любими. Прости ми и моята грешка забрави. Обичам те!Но... всичко забрави. Така е най-добре. Помни, че вечно ще те обичам, любими мой! Обичам те и дори да ме нарежат на хиляди парченца, аз пак ще те обичам!