barsi_meche (Ивайло Димитров)
13 15
18.05.2009 г., 19:48 ч.

Едно Уиски ме отвращава 

  Есета » Лични
1659 0 7
1 мин за четене

    След поредния безпредметно загубен ден на Ахон, такъв, в който ежедневието е изпило малкото останало в него желание за нещо различно от това да не мисли за всичко около него, което му се случва.
В бара, много непознати, но барманът е винаги един и същи, но навярно и самият той не би могъл да разбере след толкова години работа, отвращението и болката му от едно уиски.
Толкова непознати, а толкова общи неща, направо не е за вярване. Повечето дори не търсят вече логика за нещата и навярно и самият Ахон след време няма да я търси. Едно срещане на погледа е достатъчен, за да се сдобиеш с желаното питие. Зазвучава песента на “Natasha Bedingfield” и от него излиза коментар, който провокира непознатата до него. Видимо учудена, тя провокира героя отново да го каже...
Нежеланието му за близост или разговор с нея учудва всички непознати около него.
Какво може да се каже за нея, тя може да бъде описана с две думи ”ТО”. 
За личностите, влизащи в това описание, няма значение, нищо различно от това самият индивид да е добре... а другото няма значение. Може още много да се каже, но или добро, или нищо...
Следва поредната песен, този път в изпълнение на „Максим”.
Което провокира страдание и героят си тръгва, не можейки да спре сълзите, стичащи се от измореното му лице.

Понякога имаш да кажеш толкова много неща, но и едно мълчание казва напълно всичко... стига човекът да разсъждава върху причината за това безмълвие...

Човешко е да се прощава, но има моменти, постъпки и събития, които Ахон навярно няма да прости...

Драги читателю, в този момент ти загуби няколко минути от ценното си време, четейки нещо, в което е по-вероятно да няма никакъв смисъл.

© Ивайло Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??