След поредния безпредметно загубен ден на Ахон, такъв, в който ежедневието е изпило малкото останало в него желание за нещо различно от това да не мисли за всичко около него, което му се случва.
В бара, много непознати, но барманът е винаги един и същи, но навярно и самият той не би могъл да разбере след толкова години работа, отвращението и болката му от едно уиски.
Толкова непознати, а толкова общи неща, направо не е за вярване. Повечето дори не търсят вече логика за нещата и навярно и самият Ахон след време няма да я търси. Едно срещане на погледа е достатъчен, за да се сдобиеш с желаното питие. Зазвучава песента на “Natasha Bedingfield” и от него излиза коментар, който провокира непознатата до него. Видимо учудена, тя провокира героя отново да го каже...
Нежеланието му за близост или разговор с нея учудва всички непознати около него.
Какво може да се каже за нея, тя може да бъде описана с две думи ”ТО”.
За личностите, влизащи в това описание, няма значение, нищо различно от това са ...